В групата/класа на детето ми има дете със СОП - имам въпроси, но нямам отговори - част 1

В групата/класна на детето ми има дете със СОП - имам въпроси, но нямам отговори - част 2

"В групата/класа на детето ми има дете с увреждания. Имам някои въпроси, на които не намирам отговор"

Помолихме за мнение/насоки специалния педагог Кичка Петрова

Как да подготвя детето си за присъствието на дете с увреждане в класа му? Моя отговорност ли е, или на някой специалист от учебното заведение?

Смятам, че отговорността трябва да е обща – на родителите, на екипа за подкрепа, на класния, на директора на училището. В перфектния вариант запознаването и представянето биха се случили на два етапа – запознаване на родителите и след това запознаване на децата в класа, с особеностите в поведението и развитието на детето със специални потребности.

Тези срещи следва да са подготвени от екипа за подкрепа в училище (психолог, логопед, ресурсен учител), от класния ръководител и с помощта на родителите на детето със СОП, чиято роля в случая е да предоставят важна и ключова информация (например за любими дейности, какво би го ядосало, как се успокоява, какво прави, когато е уморено, и т.н.) за поведението и нуждите на детето, която да подпомогне включването му в учебния процес. Ако то ще ползва асистент или придружител в училище, подходящо е да участва и той, за да разкаже за своята роля в живота на класа.

Този тип „опознавателни срещи“ са задължителни според мен. От една страна, те запознават родителите на деца в норма със ситуацията, от друга – дават посланието, че училището е поело своя ангажимент към всички деца и не на последно място смъква част от напрежението и тревогата на родителите на детето с увреждане. Установяването на добри отношения между родителите в класа, между родителите и класния/учителите са основа за добри отношения между децата, а оттам и за успешното приобщаване.

Какво да му обясня? Нещо, което е общовалидно, или е добре да е по-конкретно за състоянието на детето със специални потребности?

Ако трябва да посоча едно нещо, което е общовалидно за всички, то е, че всеки от нас е различен и уникален! И моят съвет е обясненията да се започнат оттам. Всеки има своите лични качества, силни и слаби страни и именно в това е нашата ценност! Може да дадете примери на детето с ваши близки и приятели или да го подтикнете само да се досети кой е по-добър в даден спорт или игра например.

Така подсказваме на децата, че различността е всъщност многообразие и това не е нещо лошо, от което да страним, а напротив. Практиката показва, че взаимоотношенията в класната стая следват по-скоро позитивна динамика тогава, когато децата са предварително запознати и подготвени с информация, че ще имат дете с особености в клас.

Разбира се, ако имате повече информация за състоянието на детето със СОП или се е случила опознавателната среща (от в. 1), може да разкажете по-конкретно и на достъпен език, но за предпочитане, без да се използват диагнози, медицински термини или груби думи. Децата може и да не разберат нацяло смисъла на всички думи, но ще усетят чувствата ви!

Всички изследвания единодушно сочат, че е изключително важна ролята на родителите на децата с типично развитие в процеса на приобщаване. Може да обясните, че детето А не понася силен шум и ако в стаята стане прекалено шумно, то може да се опита да излезе, да си запуши ушите, да започне да издава различни звуци, да се разплаче и т.н., вместо да се каже: „Той е болен, затова така прави“.

Когато разговарям с детето си за ежедневието в училище, как да го питам за отношенията в класа и по-конкретно с детето с увреждания? Може би не трябва изрично да насочвам вниманието му? Или пък трябва?

Тук не мога да дам еднозначен верен отговор. Всичко зависи от климата и културата в класната стая. Ако детето със СОП е прието като равноправен член на групата, подкрепено според нуждите си, и другите деца (и родителите им) разбират неговите „странности“ – тогава според мен е дори препоръчително да се обърне внимание, така както бихте питали за всяко друго приятелче от класа.

Когато настроенията в класа са по-скоро негативни или враждебни, а културата е отхвърляща и стигматизираща към „различните“, „трудните“ деца, тогава е по-добре да не насочвате специално вниманието му към детето с увреждане. Да не говорим, че необмислени въпроси от типа: Х пак ли шумеше в час? Заради Х ли не успя да приключиш по БЕЛ?, могат да нанесат сериозни щети върху процеса на приобщаване. Забелязала съм, че в подобни случаи децата в норма се превръщат в превъзходни малки детективи, които регистрират всяка „лоша“ постъпка на детето с увреждания и бързат да „докладват“ на учителите и родители си просто защото предполагат, че възрастните това очакват от тях.

Зa предпочитане, задавайте общи въпроси: С кого игра днес? Кое беше най-интересното? С кого обядва? и т.н. Така пак се информирате за ситуацията в класа и индиректно за детето със затруднения, без да насочвате специално вниманието върху него. Ако в разказите си вашето дете изобщо не споменава по никакъв начин детето с увреждания, тогава може да подпитате деликатно.

Ако детето ми сигнализира, че има тормоз над детето с увреждане – какво да направя, към кого да се обърна?

Всяка информация за тормоз в училище, която получавате от децата си, трябва да бъде разглеждана сериозно и да се реагира бързо. Трябва да е сигурно от кого идва тормозът, насилието, преди да реагирате. Ако агресията идва от дете/деца от класа – тогава първо се обърнете към класния ръководител и педагогическия съветник в училище. Ако тормозът върху детето се оказва от учител – тогава се обърнете с жалба директно към директора на училището, за предпочитане в писмен вид и с входящ номер от администрацията.

Така ще може да проследите какви стъпки са предприети за справяне с проблема. Ако ви се струва, че училището не прави необходимото или не се ангажира изобщо, за да прекрати тази ситуация – вариантът е отново жалба до директора на училището, но с копия до МОН, Отдел за закрила на детето и РУО. Друга институция, до която може да подадете сигнал, когато са нарушени правата на деца със СОП, е РЦПППО (Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование).

В групата/класна на детето ми има дете със СОП - имам въпроси, но нямам отговори - част 2

Автор: Кичка Петрова - специален педагог