Скъпи родители,
Пиша това писмо със свито сърце поради няколко причини.
От една страна, не искам да обидя никого или да прозвуча, сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители.
От друга страна, съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. Загрижена съм и за това, че когато в една група има 20–30 души, които трябват да вземат решения за най-ценното – своите деца, много вероятно е да имаме несъгласие и да възникнат конфликти.
Аз не искам това.
Повече от всичко искам в следващите 4 години с вас да изградим приятелства и да си сътрудничим по въпросите, които засягат общия живот на нашите дечица в детската градина.
Позволете ми да дам малко предистория, преди да споделя мислите си относно коледните активности в градината.
През септември се събрахме заедно на родителска среща и на всички нови родители беше казано каква е практиката: събираме по 70 лева за учебни материали и по 30 лева за 3 предстоящи през годината празника: Коледа, 8 март и 1 юни (по 10 лева за празник). Нищо от това не беше обсъждано и никой от нас, по-новите родители, не се възпротиви. Аз лично предпочитам откритите обсъждания, но съм и готова да се доверя на хора с опит, затова се доверих и участвах в установената практика.
Вчера говорих с една от по-активните майки, която изключително много уважавам по не една причина. От нея разбрах, че 10-те лева, които сме събирали, са само за „лакомства“, а отделно от това всеки родител трябва да предостави подарък за своето дете по списък, съставен от госпожите. Те са питали нашите деца какво искат и са ни го написали, да знаем и да купим. Чух дори, че някои родители ще носят подаръци на цени от порядъка на 60–100 лева, че и повече.
Скъпи родители, аз съм притеснена!
Притесняват ме няколко неща:
1. 10 лева за лакомства – това са 6–7 килограма захар. Моите деца не изяждат толкова за 3 месеца! Както и да е. Това ще го преживеем – празник е. Нищо няма да им стане на децата от веднъж.
2. Госпожите питат децата какво искат за подарък. Това за мен е много неприемливо. Разговорът за коледния подарък е разговор за онова, за което детето мечтае. На тази възраст това са техните мечти! Това е разговор, в който аз имам възможност да си поговоря с детето за онова, което то обича, и да му помогна, ако има нужда от насока. Не бих искала някой да отнема тази привилегия от мен!
3. Всяко дете ще получи различен подарък на тържеството в градината. Това ни поставя в ситуация да се състезаваме! Защо? Всеки иска детето му да се чувства специално и затова ще се постараем да получи най-доброто. На тази възраст децата се идентифицират с групата, към която принадлежат. Ако някое дете получи по-малък (в неговите очи) подарък, то ще се почувства нещастно и по-недостойно в своята група. Аз не искам това за никое дете!
4. Гигантски подаръци в градината. Съвсем честно, аз смятам, че мястото за най-хубавите подаръци е вкъщи. Ако и в градината има големи и пищни подаръци, това обезценява всички други подаръци. Това прави децата алчни и цинични. Аз не искам това за моето дете. Ако пък сме готови да дадем на децата си най-хубавите подаръци в градината, а вкъщи подарим нещо малко, на какво ги учи това? Че градината е мястото, където се грижат за нас най-добре? Не възпитава ли това възрастни, които чакат на държавата и институциите да се погрижат за тях? Опасявам се, че това е социалистическо наследство, което аз не желая да предавам на поколението след мен.
Скъпи родители, не искам да развалям направената вече организация. Но ако тук има някой, който споделя моето мнение, моля ви, споделете. Нека заедно да намерим начин да направим нещата така, че всички да сме щастливи! Ако и да решим, че продължаваме по вече приетия план, тъй като няма време, аз ще измисля как да се справя с притесненията си, но нека не подминаваме въпроса само защото сме твърде заети да обсъждаме или пък твърде пасивни, за да не споделим мнението си.
Съжалявам, ако обиждам някого. Това е последното, което бих искала. Всеки родител е различен и има своето виждане за отглеждането на детето си. В група от 30 души има 30 различни мнения, сигурна съм, но нека се опитаме да се разберем в дух на приемане, изслушване и сътрудничество.
Благодаря ви!
Автор: Миряна Захариева. Mайка на 2 момчета и съпруга на едно. Извън чисто професионалния си опит, Миряна от 16 годишна работи по разични проекти с деца и младежи в нужда. В момента е член на Управителния съвет на фондация Надежда за малките, която се грижи за изоставени бебета в малки центрове от семеен тип. Източник - блога й miryanka.com
Още по темата:
Как да изберем подаръци на децата си
10-те най-нужни играчки за детето от 2 до 5 години
10 идеи за незабравими подаръци за учители под 10 лева
