1. За първи път в живота си си сигурен, че някой те обича – искрено и безусловно. Независимо как изглеждаш, как миришеш и дори как се държиш. Някой грейва от щастие, щом те види, дори след 5-минутна раздяла. Някой те целува беззъбо по брадичката, бърка ти любовно в устата или търка носа си в твоя. Някой иска непрекъснато да те държи за ръката – „Ама защо не ме стискаш, стискай ме де! Не ме пускай!“.
2. За първи път в живота ти някой зависи напълно от теб. Буквално. Ти трябва да го храниш, да го пазиш от студа, от височините, от света, който изведнъж се е превърнал в смъртоносно място за малко дете. Превръщаш се в експерт по безопасност… Порастваш.
3. За първи път ти си този, който се справя с всички проблеми в живота на някой друг… или поне с проблемите на 2- и 4-годишните деца, които все още са в твоята компетентност. Тръпнеш от мисълта за задачите по математика в V клас.
4. За първи път наистина разбираш майка си – с всичките ѝ глупави страхове, безумни въпроси, досадни обаждания по телефона… Иде ти да се плеснеш по челото – Господи, колко съм била незряла и глупава… Затова сега ѝ звъниш ти всеки ден. За да ѝ благодариш, без да ѝ го казваш.
5. Чак сега разбираш, че не е било необходимо толкова трескаво да търсиш любовта, особено пък само в лицето на мъж. Защото ти вече си била любимата, цветето, най-милото – за майка си и баща си. И бавно проумяваш, че все още имаш тяхната любов и винаги ще я имаш.
Просто си пораснала и те са се научили да я прикриват, за да не те притесняват пред приятелите ти и пред света. И любовта от мъж е една от възможните любови в живота ти. Ти дори можеш да си родиш любов или две, или три :)
6. Най-накрая имаш най-доброто лекарство против ежедневните дразнения, нерви, напрежение. Колкото и да ти е зле, винаги можеш да подушиш детското вратле или да погъделичкаш малкото коремче. Детският аромат и детският смях са неща, които и най-неприятната работа и шеф не могат да преборят. Вкъщи си имаш едно вградено кикотещо се забавление, което изисква много малко, за да се задейства – едно гушкане и едно щипване на нослето.
За първи път в живота си разбираш защо те има и защо си тук.
Автор: Мая Бобева - Атанасова
Още по темата:
Понякога плача за теб, мъничка моя
