Защо напоследък не ходите на гости – подробен списък на възможните причини

Напоследък е едно доста общо понятие и когато се опитате да определите точния период, в който си стоите вкъщи, вместо да похапвате весело в приятели, установявате неприятна закономерност.

„Напоследък“ всъщност е от 2 г. и 3 месеца, или от раждането на второто ви дете.

Тъй като ОБИЧАТЕ да ходите на гости, старателно анализирате изминалите месеци, за да установите евентуалните причини, и стигате до следните изводи:

1. НАПОСЛЕДЪК НЕ ХОДИТЕ НА ГОСТИ, ЗАЩОТО НЕ ОТИВАТЕ НА ГОСТИ:

Точно преди излизане някой вдига температура или повръща върху обутите си с триста зора обувки. И по-несправедливото е, че това не сте вие! Следва кратка борба със съвестта ви:

Съвестта ви: „Не е редно да отиваме, ами ако е вирус и заразим децата на приятелите ни?“,

Вие: „За бога! Не сме ходили на гости от МЕСЕЦИ! Ще му дадем едно нурофенче и 2 часа ще припка весело като агънце, пък после ще му мислим! Яде ми се! Говори ми се с приятели! Вируси има навсякъде!“.

Накрая, разбира се, оставате вкъщи, ядете сандвичи и детето ви скача по главите до 12 часа през нощта, свежо като репичка, БЕЗ да е пило каквото и да било лекарство…

2. НАПОСЛЕДЪК НЕ ХОДИТЕ НА ГОСТИ, ЗАЩОТО НЕ ВИ КАНЯТ. Възможни причини за това са:

Писнало им е да ви канят, а вие да не ходите (вижте т.1).
Предния път, когато ви каниха, победихте съвестта си (вижте по-подробно т. 1) и детето ви жизнерадостно разказа на домакините как „Малко повръщам, но мама каза да не ви казвам.“

Вие сте „детецентрирани“ родители. Цялата вечер преминава в разговори за физиологичните нужди и интелектуалното развитие на 2- и 3-годишните ви деца. Ако домакините са бездетни, след „Здравейте“ веднага ги заковавате с „Кога?“, а ако имат едно дете с: „Второ? Хайде, с малка разлика е най-добре, да знаете!“.
Да оставим настрана факта, че не е вярно, но и най-вероятно са ви поканили на гости заради самите вас, а не заради децата ви.
Винаги когато отидете на чуждо място, пренареждате предметите по мебелите, както и самите мебели из стаите, с цел безопасност. Това включва, но не се ограничава до: мятане на дебело одеяло върху масата, за да обезопасите ръбовете, вдигане на всички предмети от секцията на височина над 1,5 м (синът ви с вдигнати ръце), олепяне на по-ниските вратички на шкафовете с тиксо, замяна на изисканите чинии и чаши с пластмасови съдове и прибори, премахване на всички ножове от масата.
При плахите опити на домакините да възразят, вие цитирате ужасиите, прочетени в БГ мама или във фейсбук.

Привърженик сте на здравословното хранене. Това означава, че не пиете кафе, а само чай, при това билков, при това най-много с мед, за предпочитане био. Сладките и соленките очаквате да са сведени до минимум, а когато все пак ги има, да са домашно приготвени, от лимец, кокосово масло и тръстикова захар/хималайска сол.
Гледате отровено всякакви храни в пакетчета. Въздишате тежко при вида на рафинираното олио в салатата и непрекъснато пляскате протегнатите към масата ръчички на децата си, преструвайки се, че гоните комари.
Дори когато домакините се постараят и извадят прашасало пакетче със сурови ядки, вие питате: „Активирани ли са?“, с което сами се изтривате от списъка с потенциалните гости за месеци напред.
Твърде отдавна не сте ходили на гости и ви личи. Още с влизането си оставяте любезните домакини да събуват и събличат децата ви, докато вие с въздишки и възхитени възклицания сядате от най-вътрешната страна на масата (там, откъдето е толкова трудно да се излезе, че сърдечните, поне в началото, домакини милостиво ви заместват при нужда).
През цялата вечер упорито се правите, че тия деца не са ваши, и пренебрегвате виковете „мамо-тати, мамо-тати“.
Домакините също се радват да ви видят и известно време ви прощават. Но след второто акане и бърсане на чуждо дете атмосферата някак помръква и опитите ви да я съживите със спомени от ергенски купони не са особено успешни.
На изпращане питате жално: „Кога пак ще ни поканите?“, с което окончателно задрасквате и тези приятели от списъка на предстоящите гостита.