Защо не притискам децата си да имат отлични оценки

„Ти си пълен провал!“ Това са думите, които ми каза моят учител по история в VIII клас, пред 23-ма съученици, когато не успях да изиграя ролята си в историческа пиеса, която поставяхме в училище. Докато плачех от обида през нощта, аз се чудех: „Наистина ли е така? Провал ли съм?“. Беше истина, че бях посредствена ученичка.

И въпреки това сега аз имам доста успешен живот – и професионален, и личен, въпреки че така и не запомних нито едно от историческите събития през XVIII век, за които учителят ни така упорито се опитваше да ни научи.

Изследванията показват, че хората с най-висок коефициент на интелигентност (IQ) се справят по-добре от тези със среден IQ само в 20% от времето, докато тези със среден IQ имат по-добри постижения от хората с висок IQ в 70% от времето.

Колкото и нелогично да звучи, последващо изследване показва, че обяснението на това несъответствие всъщност е коефициентът на емоционалната интелигентност (EQ). Всъщност резултатите твърдят, че именно коефициентът на развитие на емоционалната интелигентност може да предскаже личните успехи, щастието и професионалния успех на определен човек.

Аз съм живото доказателство за тези открития. Въпреки не особено високите ми оценки в училище, аз бях назначавана на всяка работа, за която съм кандидатствала, а също и съм се движила доста бързо нагоре по служебната стълбица. Защо? Защото работя добре с останалите, умея да решавам проблеми и смятам, че обратната връзка е важен инструмент за развитието ми.

Имам здрави лични отношения и позитивен поглед върху живота. Благодарна съм за това на родителите ми – те ме отгледаха в среда, благоприятна за развитието на емоционална интелигентност, уменията за общуване и разбирането на околните.

Емоционалната интелигентност е термин, популяризиран от психолога и писателя Даниел Голмън през 1990 г. и описва следното състояние: способността да разбираш връзката между емоции и поведение, влиянието им върху останалите и умението да управляваш и използваш емоциите си така, че да се вписваш социално и да вземаш правилни решения.

„Ако не можеш да контролираш емоциите си, ако не ги осъзнаваш и не можеш да ги овладяваш и насочваш, ако не можеш да разбираш и съчувстваш на останалите и не успяваш да изградиш стабилни отношения, то няма никакво значение колко си умен – няма да стигнеш далеч“ – казва Голмън.

Емоционално интелигентните хора са по-умели в управлението на емоциите си и е по-малко вероятно да се ангажират в рисковано поведение. Те по-вероятно имат положително поведение и като цяло са по-приятни за общуване и по-открити. А именно това са качествата, които се оказват по-важни от IQ при постигането на успех.

Според Голмън при провеждането на 30-годишно изследване на над 1000 деца се установява, че децата с най-добър когнитивен контрол, а не тези с най-високо IQ и най-заможни семейства постигат най-добър финансов успех към 30-ата си година. А изследването на Аксенчър High Performance Workforce Study 2006 на 251 висши мениджъри от 6 страни показва, че те притежават сходни качества – осъзнаване на собствените си качества и емоции и отлични социални умения.

Положителният последващ ефект на този родителски подход

Тъй като аз придавам голямо значение на EQ, открих, че моите критерии за успех на децата ми се различават от общоприетите. Аз не смятам, че училищните бележници са измерител на това, доколко са успешни те.

За мен успехът всъщност има по-нематериално измерение – да уважаваш околните, да показваш разбиране, да отблъскваш разочарованието, да правиш умни избори, да комуникираш добре и да може да се разчита на теб. Това са предметите, по които очаквам децата ми да се представят отлично.

Не ме разбирайте погрешно: имам определени очаквания, когато говорим за учебния материал. Те трябва да полагат старания и да спазват поставени срокове. Радвам се на шестиците и обръщам сериозно внимание на четворките.

Но вместо да ги наказвам за лоши оценки, аз ги насърчавам да открият какво им е попречило и как трябва да постъпят, за да продължат напред и нагоре. Аз поставям по-малко ударение върху оценката и по-голямо върху начина, по който те ще се справят с този временен неуспех.

Тази стратегия има положителен последващ ефект: те стават устойчиви, учат се да разбират причините и да прилагат поведение, което да доведе до успех – учебен, социален и личен. Това е приложимо във всеки аспект от живота им, било то в училище, спортни занимания или общуване с приятели и семейство.

Стълбовете на емоционалната интелигентност

Ежедневно работя с децата си за развитието на емоционални умения – да умеят да слушат, да се контролират, когато усещат неприятни емоции, да показват благодарност и да общуват с уважение. Това са основни предпоставки за успеха на детето ни – но успех, който не се измерва задължително в пари или статус. Емоционалната интелигентност създава завършеност и цялост, формира дете, което има голям капацитет да е състрадателно, да прощава и да обича. Стремя се да възпитавам децата си да имат духовни цели в живота си, да са мили с другите и уверени в себе си – към това са насочени очакванията и изискванията в нашия дом.

Ако всички ние прилагаме емоционалната осъзнатост в живота си, представете си какво влияние върху обществото ни ще има това – много по-малко омраза и престъпления, по-здрави и щастливи общности, повече мисъл за света около нас, по-голямо усещане за единство.

Разбира се, осъзнавам, че аз не мога да променя света сама.

Но мога да променя живота на децата си.

Автор Стефани Янг, Източник