Една приказка за различията и приятелството - победител в конкурса "Мамини приказки".
От върха на едно голямо лимоново дръвче се откъснал зрял, сочен жълт лимон и се търколил надолу по хълма до брега на реката. Там на сутринта преди развиделяване го срещнал един млад и зелен жабок и му се присмял:
- Хей, ти защо си толкова жълт и смешен? Как ще се криеш с този жълт цвят от щъркелите, от совите и от бухалите? Махай се оттук, за нищо не ставаш!
Натъжил се лимонът, защото много искал да си има приятел:
- Моля те, жабчо, нека да остана и да си поиграем!
- Не, отивай си, не те искам, ти не си зелен и красив като мен! Освен това си кисел!!!
Тръгнал си разплакан бедният лимон… и внезапно от въздуха като стрела се спуснал голям щъркел с дълъг, дълъг клюн, гладен и свиреп!
Ужасил се нашият жабок, чудил се къде да се скрие, но бил далеч от реката, нямало нито храсти, нито листа. Свил се и зачакал щъркелът да го грабне.
В този миг обаче лимонът се хвърлил пред жабока, за да го защити, и както бил разплакан, киселите му лимонени сълзи попаднали в очите на щъркела, който заплакал и отлетял далече, далече.
Жабокът бавно отворил очи, погледнал отдалечаващия се щърк, погледнал и лимона и казал:
- Благодаря ти, братко, че ме спаси…Сега разбирам, че сълзите могат да помагат, че жълтият цвят е също толкова прекрасен като зеления
и че дори различни, можем да бъдем приятели.
Ела на гости в моя дом и нека бъдем верни приятели!
Победител в конкурса "Мамини приказки".
Още по темата:
