Кажеш ли го, направи го. И мисли, преди да говориш!

Поговорката Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря показва опит за контрол върху възприятията на другия и приоритизиране на вербалното послание пред невербалното поведение, разкрива дълбоко противоречие между думи и действия. Тя често се използва, когато говорещият е наясно, че действията му не съответстват на думите му, но въпреки това иска да бъде следван или разбран според вербалните инструкции, а не според примера, който дава. По същество това е призив да се игнорира очевидното (действието) в полза на казаното (думите), което само по себе си е объркващо.


 

Не е толкова сложно, колкото звучи! Но какво общо има поговорката с взаимоотношенията родител – дете?

Наблюдавайте себе си!

·       Искате детето да чете списъка с летните книги? Вие четете ли през лятото?

·       Настоявате детето да общува повече с връстници и да не бъде толкова срамежливо? Запитайте се, вие колко често прекарвате време с приятели?

·       Вие предпочитате чипс? Малко вероятно е да успеете да убедите детето си да не го яде, защото е вреден.

В контекста на родителско-детските взаимоотношения противоречието между думи и действия придобива изключително важен и често негативен смисъл:

1.     Децата учат преди всичко чрез наблюдение и имитация. Родителите са първите и най-важни модели за подражание. Ако един родител казва „Не лъжи!“, но самият той постоянно изрича „бели лъжи“ или дава фалшиви обещания, или заплашва, детето ще се научи, че лъжата е приемливо поведение, независимо от вербалната забрана.

2.     Когато родителят казва „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря“, той налага двойни стандарти. От детето се очаква да следва правила, които самият родител не спазва. Това води до:

o   Объркване у детето. То не може да разбере кое е правилното послание – думите или действията? Това подкопава доверието в родителя и в собствената му преценка.

o   Неразвиване на моралния компас. Ако правилата не са последователни и подкрепени от поведение, детето не развива ясна представа за правилно и грешно.

o   Чувство за несправедливост: Детето усеща несправедливост, когато от него се изисква нещо, което родителят не прилага към себе си.

3.     Истинският родителски авторитет се гради на последователност, справедливост и личен пример. Когато родителят говори едно, а прави друго, той показва липса на последователност, предвидимост и подронва собствения си авторитет. Детето интуитивно усеща слабостта в това послание и е по-малко вероятно да уважава и следва напътствията на такъв родител в дългосрочен план.

 

Затова, когато в трудна ситуация детето чуе от възрастния: „Всичко е наред!“, то продължава да бъде тревожно, защото опитът му показва че думите нямат никаква тежест.

4.     Несъответствието между думи и действия показва опит на родителя да наложи авторитет по един незрял начин. Ефективната комуникация изисква откритост и съответствие между вербални и невербални послания.

5.     Постоянното излагане на противоречиви послания и действия може да доведе до тревожност, несигурност и дори до развиване на склонност към лъжи и манипулация у детето. То се научава, че думите може да се използват за прикриване на реални действия.

Моделът „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря“ (въпреки че има изключения – Децата не спят, когато виждат родителите да спят) е токсичен в родителско-детските взаимоотношения. Той игнорира фундаменталния принцип на учене чрез пример и подронва основите на доверието, авторитета и последователността, които са жизненоважни за здравословното развитие на детето.

Един от най важните принципи в родителството е: Кажеш ли го, направи го! И мисли, преди да говориш!

 

Още по темата:

Кога едно поведение е част от нормалното израстване на детето и кога е сигнал за по-сериозен проблем?

Заучена безпомощност при децата: Когато вярата в собствените сили отслабва

Ключът към самооценката е в родителството