Злоядото дете

Злоядото дете

Автор: Ели Мантовска, 5pod5

Започвам темата с уговорката и молбата – към мен и към Вас – да се опитваме да не слагаме етикети. Да не ги изказваме в ума си или с думите си. Защото с етикета ‘злоядо дете’, ‘капризно дете’ и т.н. храним притесненията си и всичко изглежда по-страшно и по-сложно отколкото е.

Защо заговарям по темата:

Както може би знаете, имам три деца. Дъщеря ми Йоана тежеше 8 кг на 3 години. Колкото и да съм се старала да не я сравнявам с другите деца, нямаше как да не се притеснявам, че е доста под нормата. От друга страна растеше здрава, в постоянно движение, силна и спокойна.

Но мен ме глождеше това, че не наддава с равен темп и все не успява да компенсира и навакса с връстниците си. На ръст вече влизаше в таблиците за нейните години, но на килограми – далеч не. Тежеше колко 6 месечно бебе… До тогава се бях консултирала с редица експерти и прилагах техните съвети.

Но нещо ми липсваше – очаквах бърз резултат и изпитвах трудности да се посветя на един подход изцяло. Бяхме пробвали всички сиропи за апетит, всякакви техники да я разсейваме, за да хапне още малко (специалитет на бабите), всякакви видове храни, включително и специални добавки от чужбина, които едва намерих гастроентеролог да изпише – все пак не смеех да давам на своя глава. Не и не…

Експертите:

Ако смятате, че детето Ви има някакви специфични особености, например сензорни – не яде храни с определена текстура, цвят, аромат, температура и т.н. възможно е то да не се ‘глези’, а да има реални затруднения. Същото важи, ако не изпитва ясно чувство за глад или жажда, иска да яде само храни със силен вкус (напр много сладко) и т.н.

 

 

В такъв случай може да се обърнете към детски психолог или логопед, специализиращи в областта на храненето. Да, у нас логопедите са тези, които се занимават с проблеми при храненето и има експерти, насочили се именно към тази област. Мога да препоръчам и съм работила лично с:

  • Светлана Картунова от Детски истории
  • Румяна Иванова от Думи с Руми
  • Нина Йорданова от Пумпелина

Как да разбера къде е проблемът:

След като отстранихме вероятността от здравословен проблем с редица специалисти и стана ясно, че скъсената юздичка на езика няма да е пречка, след като установихме, че има някои сензорни отклонения, за които да работим, но нищо което да е сериозен проблем, се оказа, че най-важното е ние, родителите, да сме постоянни и единни. Каква изненада.

Тласък даде и раждането на брат им. Подготвяйки се за захранването му, вече бях решена на устойчива промяна. Започнах да чета книги, обърнах се към специалисти в чужбина (ерготерапевт и нутриционисти), експериментирах с проба-грешка. Тук описвам всичко, което сработи при нас с уговорката, че не съм специалист по хранене, нутроционистика или ерготерапия. Рецепти и съвети за приготвяне на храна няма да давам, не ми е там силата.

С какво започнах:

Няма да Ви изненадам като споделя, че започнах с наблюдение и анализ. Ако ще Ви е полезно, мога да Ви споделя кратка таблица, която си направих за тази цел, пишете ми. Исках да оценя ситуацията в момента. Не на база етикета „Йоана е злояда“, който всички повтаряхме като отровна мантра, а на база на фактите. Наложи се да включа и останалите възрастни, които са с нея, когато се храни, включително баба й и детската градина. Защо?

  • За да знам как се храни извън дома, там, където важат други правила. Ако в градината яде разнообразно, а у дома – не – значи не е сензорно или друго ограничение.

  • За да получа голямата картина и да имам всички факти – някое подхапване на път към дома след градина за нея може да е достатъчно, за да не вечеря.

  • За да сме един екип – предварително да убедя останалите, че ще правим промяна и ще ми е нужна тяхната помощ в дългосрочен план.

Може би Ви се струва прекалено да разпитвам учителките какво и колко е яла, но се оказа, че те с желание съдействаха. Предупредих и помолих от предния ден какво предстои, каква информация като детайл ми е нужна, обясних защо и срещнах много разбиране. А и ставаше дума само за един ден – попълних таблицата в петък, събота и неделя. Да, само три дни, за да снема текущата картина.

 

 

Какви стратегии сработиха:

Използвах основно две рамки: ‘разделение на отговорностите“ на Елин Сатър и Learn it. Like it. Love it от Ашли Смит.

Разделение на отговорностите накратко (превод от сайта, по-долу съм разписала как ние адаптирахме рамката):

  • Отговорности на родителя:

    • Изберете и пригответе храната.

    • Осигурете редовно хранене и междинни закуски.

    • Направете времето за хранене приятно.

    • Стъпка по стъпка покажете на детето си с пример как да се държи по време на семейното хранене.

    • Бъдете внимателни към отказа от храна на детето, без да се притеснявате какво (не) харесва.

    • Не позволявайте на детето си храна или напитки (с изключение на вода) между храненията.

    • Нека детето да расте в тялото, което точно му приляга.

  • Част от родителската задача е да доверим на детето следните отговорности:

    • Да яде необходимото му количество.

    • Да се научи да яде разнообразно (храната в семейството).

    • Да расте с постоянен темп и по подходящия за него начин.

    • Да се научи да се държи отговорно по време на хранене.





Learn it, Like it, Love it

Преведох и адаптирах за нашето семейство в 4те „О“-та:

  • Опитвам

  • Одобрявам

  • Обичам

  • Обожавам

Добавих „обожавам’, защото има 2 храни, които Йони може да яде винаги и които мисля, че не минава ден без да вкуси – мед и шоколад.

Целта е, както се досещате, да се включат колкото се може повече храни в таблицата на детето и да се придвижат’ от ‘опитва’ към следващите категории.

 

Как приложихме тези стратегии:

След като приключих анализа и си направих заключенията, прецених, че е ред на следващата стъпка:

Да актуализираме границите у дома и, доколкото съумях, да ги синхронизирам с останалите хора, които гледат децата. Всъщност последното се оказа почти невъзможно и просто трябваше аз да приема, че някои хора не мога да променя.

Създадохме/опреснихме следните правила, като преди това се събрахме около Кръглата маса (кухненската) на семеен съвет и ги изкоментирахме. Тържествено се подписахме, кой с пръсти, кой с лапа.

  • Не казвай гнусно на моето вкусно (Dont yuck my yam)

  • Опитваме нови неща

  • Храним се с каквото има (в избор от 2 неща*)

  • Без междинни похапвания – следваме ритъм**

  • Правим храненето приятно за всички и с участието на всички





Първите две важат и извън храната (да не определяме нещо като ‘тъпо’ или ‘скучно’, ако на някого му допада, напр.). Също така важат и за домашните любимци  За всички в семейството, без изключение.

Свързах се с талантливата Стефана, която ни направи плакат A3 с нашите нови правила, момичетата го оцветиха и го закачихме, сещате се къде, нали? На хладилника.

Как правим храненето приятно и въвличащо:

  • като предоставим избор* между поне 2 ястия (примерно леща и супа топчета). Звучи много трудно, но всъщност обикновено готвим в повече от 5 порции наведнъж и 1-2 порции остават за следващия ден. Така се създава избор от сготвеното предния ден и от днес. Давайки избор на децата, те все пак запазват контрола и спазваме разпределението на отгворностите.

  • като следваме ритъм**, а не режим – старая се да се хранят горе-долу на всеки 2-3 часа, но не следя часовника, а настроението/нуждите им и последователност от дейности. Например, сутрешната закуска е около 2-3 часа след ставане и след сутрешното ни кръгче. За установяването на ритъм много помогнаха двете извънредни положения.

  • като използваме възможността на вечеря да си кажем най-хубавия, най-веселия и най-трудния момент от деня, а ако остане време – и какво сме научили. Не винаги стига време за повече от 1-2 въпроса, защото по-важно ни е всички да се включват по един въпрос, отколкото да покрием някакъв списък с питания.

  • правим си ‘любима хапка’ – на шишче, като мини кула-сандвич или на вилицата. Всеки си събира 3-4 парченца от каквото има на масата в своята уникална любима хапка. Напр краставица от салатата, коричка от хляба и парче варено цвекло. Всеки обяснява с какво точно тази хапка му е любима.





  • играем с храната. Това ми отне време, защото като бях дете беше табу. Всъщност за себе си и заради баба ми, която ме е учила, че всичко се изяжда, храна не се хвърля, децата по света гладуват и т.н. реших, че както и да играем, няма да похабяваме храната.

  • ние отговаряме да дадем избор от 2 вида здравословна храна и кога, а детето отговаря за себе си – да избере между двете предложени храни и да си сложи толкова, колкото прецени. Без емоционално изнудване с „хайде още една лъжичка за баба, леля, тати и т.н.“. Без да го храним ние или да го разсейваме с екрани, подкупи, обещания за десерти, заплахи и т.н.
    На пръв поглед – много лесно и логично. Но тук срещахме най-сериозните трудности. И не само с по-възрастните хора, които участват в отглеждането на децата, а включително и с мен самата. Как се справих – повтарях си мантрата "няма да й стане нищо, ако не яде повече, тя се учи, аз се уча, ставаме все по-добри“.

  • "шведска маса" – когато имам възможност им предоставям избор, за да си сглобят сами ястието. Слагам и десерта (обикновено плод) на масата. Например готвя ориз, нахут, месо (отделно. не само заради избора за тях, а и защото съм вегетарианка с 2 постни хранения на ден). Приготвям заготовки в неделя, които затоплям/досготвям в делничен ден за вечеря.

  • „вълшебната чинийка“ – всъщност помощна чиния, в която могат да оставят това, което са сложили в своята чиния, но вече не искат.

  • „тематична вечер“ – понякога си правим кино вечер и свързваме храненето преди това (най-често вечеря) с темата. Примерно Мулан и азиатска кухня. Или слушаме музика от някоя държава или от някой филм и ядем храна, която е свързана по някакъв начин. Примерно слушаме музиката от "Играта на играчките" и ядем домашна пица.




Задължения и отговорности:

За да са пълноправни членове на домакинството, освен, че имат глас в общите теми и контрол над почти всички ежедневни решения, които ги касаят, децата имат и отговорности и задължения в кухнята:

  • всички участват в избора на меню. На хладилника имам списък с одобрените и обичаните храни, съвпадащи за всички. Това е списъкът, от който избираме, като правя малки промени/добавям нови ястия за проба и за да се движим от Опитвам към Обичам. В неделя изготвяме заедно списък за пазар и седмично меню.

  • включвам ги в готвенето – отмерване, изливане, забъркване. Вече чупят яйца по-добре от мен, режат внимателно с нож, мажат си масло, пастет. Обмислях да им взема специални детски престилки, но май засега добре сработва идеята за шеф-готвач с моята престилка, който следи рецептата с моя помощ (не могат да четат още, но се учат да разпознават трицифрени числа).

  • помагат да вдигнем масата, слагат чинии и прибори в миялната/мият на мивката, събират трохи от масата.

  • включват се в приготвянето на повечето храни (бавните сутрешни закусни от неработните дни като например палачинки).

  • имат задължения да разпределят чиниите, които им подавам от шкафа и да вземат от чекмеджето приборите за хранене и да ги подредят.

Автор: Ели Мантовска, 5pod5


Аз съм консултант и обучаващ. Над 21 години работя в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения. Майка съм на близначки на 6 г. и момче на 2 г.

Ели Матовска е консултант и обучаващ. Над 21 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимооотношения. Майка е на близначки на 6 г. и момченце на 2 г. 

Последвайте Ели във Facebook - Сладки думи, както и в нейния блог, за да прочетете ценните и интересни съвети, които тя дава.

Още по темата:

Храната не трябва да бъде източник на тревога и притеснения - какво ни разказа Маги Пашова

Здравословни рецепти и съвети от Маги Пашова - за разпечатване