Блог

Бях на 16 и бях уверена, че моят живот ще е по-хубав от нейния, ами защото съм по-умна от нея. В 16 си мислех, че съм невероятно умна. И спорих с нея по всеки повод. А тя се ядосваше неизвестно защо. Нашите спорове винаги свършваха с нещо подобно:

Събуждаш се сутринта, не съвсем съвършена, но напълно симпатична. Слабичка, но с хубав бюст, вярно, косата е с прораснали корени, но пък така си естествена, приятна за очите. Протягаш ръце към мъжа си, който, разбира се, също не е Ален Делон, но така дори е по-добре – по-мъжествено някак си. И така, целуваш го по брад

„Здравейте, синът ми е в I клас и много се тревожа. В класа има 2 момчета, които често започват караници, дори бой, и синът ми се увлича и участва. Лошото е, че ме е страх както за здравето му, така и да не стане агресивно дете. Не знам кой е виновен в случая – тези 2 момчета? Родителите им, защото допускат децата им да се държат така? Учителката, защото не успява да ги овладее? Какво може да се направи в такава ситуация?“

Много е писано и изговорено за агресията в училище и за агресивните деца.

Моят отговор е не толкова да даде точна дефиниция на това поведение, нито пък да начертае перфектния план за справяне с този проблем. Приемете го по-скоро като монолог, върху който да поразсъждавате и да изразите становище.

Снимките показват практики, довели до позитивен резултат по отношение сплотяването на класа, разбирането и толерантността.

Аз съм родител на 2 момчета и съм била от другата страна – единият ми син беше тормозен от деца и в детската градина, и в училище. Ще се опитам да се поставя на вашето място и да предположа какво бих направила.

Издателство Клевър Бук е създадено през 2010 година, с много смелост и любов. Предметът на дейност е: Идея, илюстрация и дизайн на книги и игри за деца, книгоиздаване и дистрибуция. Организиране и провеждане на събития с деца.

Ние от КЛЕВЪР БУК разработихме, внедрихме и поддържаме система за управление на околната среда, покриваща изискванията на стандарт EN ISO 14001:2015. Използват се правила и процедури, за да осигурим правилното управление на аспектите на околната среда и въздействията от нашата дейност, да намалим и контролираме замърсяванията, за да постигнем очакванията си за непрекъснато подобрение.

Преди доста години имах в класа си един ученик, който също като вашия син не искаше да учи. Вместо това по три пъти в седмицата разглобяваше и сглобяваше стария москвич на баща си.

Не съм специалист, но съм родител от 13 години… пък то някак си неусетно ставаме „спецове” в куп неща.

Това, което мислим принципно с мъжа ми, е, че всяко нещо, когато е прекалено, е вредно! Всичко е добре, когато е с мярка, а каква е тази мярка, не е лошо всеки да се постарае сам да открие.