Блог

Въпросите… Чувам ги в главата си, предусещам ги още щом забележа ОНЗИ специфичен поглед и ОНОВА окръгляне на очите, щом осъзнаят, че да, наистина се качвам в метрото с три деца, две тротинетки, колело и небрежно метнала две чанти на рамо…

1. Е, защо бе, моето момиче?! (момче): Ами, чиче, и аз не знам защо… Така се случи. Ти как щеше да направиш – да го върнеш ли?
Дългата версия: Един ден Съдбата реши, че в нашето семейство две деца са малко, и завъртя нещата така, че двата процента предупреждения по кутийките да се сбъднат в ей тоя тука бандит, най-малкия.

Учителят на XXI век е:

Адаптивен

Той може да се приспособи към всяка промяна. Да си преподавател в днешния свят, означава да усвояваш непрекъснато променящи се програми, планове, инструменти. Умните дъски заместват черните, таблетите – учебниците, и новият учител трябва да се справя с това.

Учащ през целия си живот

Преподаването е трудно занятие. Завладяващо и променящо живота, но много трудно. Да се грижиш за толкова много деца 40 часа всяка седмица, като се стремиш те наистина да научат нещо… това може да е доста голямо предизвикателство.

Този материал е нещо като продължение на „Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка“ от Мая Бобева-Атанасова. Мая е била питана всички тези, че и повече, странни въпроси от приятели, познати и непознати. Отговорите ѝ невинаги са били навременни, остроумни и пълноценни (поради изненада или недостиг на мозъчни клетки, особено по време на третата ѝ бременност), затова се видя принудена да напише статия, за да разясни нещата веднъж завинаги. Но понеже все още не е сигурна дали НЕ ГРЕШИ (защото е очевидно, че някои от въпросите всъщност са констативни твърдения с укорителен характер), реши да поразпита и други многодетни майки, за да вземе някоя идея за остроумен и затапващ отговор. Разбира се, тайничко се надява да не попадне на майката от въпрос №3… 

Отговаря Елисавета Белобрадова, майка на 3 деца, една от създателките на 

Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?

Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

Този текст е едно своеобразно продължение на статията "Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка". Текстът получи широк отзвук сред родителите на 1,2,3 и повече деца, затова решихме да продължим темата. Зададохме на един 3-детен татко същите въпроси и вижте какво се получи:

Правило № 1

Заемете се със себе си. Ако до този момент не сте обръщали внимание на себе си и своите интереси – време е. Намерете нещо, което ви е по душа. В противен случай постоянно ще се бъркате в живота на детето си. 

Основно правило

Създайте на детето си „тил“. Всеки човек има нужда от такъв. Особено в преходна възраст. Места за полеви действия той има достатъчно. Нека домът му да се превърне в безопасен „тил“ за него – място, където може да бъде слаб, да помълчи, когато му се иска, или просто да си почине.

Когато бях млад учител в средното училище, понякога казвах на учениците си думи, за които по-късно съжалявах. През последните няколко години съм свидетел как учители често отправят неприемливи реплики към учениците. Наскоро попитах завършващите си студенти (а те всички са практикуващи учители) дали съжаляват за нещо, което са казали. След като ги изслушах, направих списък на нещата, които никога не трябва да казваме.