Никога не може да сте напълно подготвени за това, което ви очаква, но е добре да сте наясно с реалностите, които ви предстоят.
Ето ги, като не са подредени по важност:
1) Рязането на ноктите на бебето за първи път е едно от най-страшните неща, които сте правили в живота си. Да не говорим, че ще го правите веднъж седмично през следващите 7-8 години, докато не се научи само.
И не става по-лесно с всяко следващо дете. Мислех си, че съм спец, след първото и като резултат порязах второто. С третото направо се отказах от нокторезачката и просто ги „обелвах“ като на котенце – поне докато беше бебе. И за успокоение си задавах въпроса: „Какво правят майките, които живеят в шатри в пустинята?“ – помагаше ми донякъде.
2) Ще бъдете лично и непрекъснато ангажирана с нечии чужди телесни функции – за години напред. Особено ако имате повече от едно дете с разлика от 1–2–3 години – в такъв случай ще бършете дупета повече пъти, отколкото можете да преброите. Пишкане, акане, пишкане, акане. Всеки божи ден. Сигурно въртите недоверчиво очи, но по-добре се подгответе. Майчинството не е бляскава разходка по червения килим.
За да ме разберете, ще ви дам един пример. Представете си как мъкнете столчето от колата – заедно с бебето в него – към банята, за да измиете внимателно слой по слой напластеното ако, като се опитвате едновременно да задържите бебето вътре и да не омажете всичко наоколо. Или пък как детето ви се буди в 2 през нощта от болки в стомаха и докато целувате челото му, за да видите дали има температура, малкото съкровище повръща върху пижамата ви. Както казах, няма много блясък в тази работа.
3) Думата „Мамо!“ най-вероятно е най-сладкият звук, който ушите ви са чували. Също така е възможно понякога да предизвиква самоубийствени мисли.
Ние майките следим с огромно нетърпение първите скъпоценни звуци, излизащи от бебешките устенца, и винаги ги оприличаваме на думи. Когато бебето най-накрая ни погледне в очите и каже „Мама!“, ние просто онемяваме от щастие. Пазете този скъпоценен момент и си го спомняйте в следващите 4 години, докато карате в задръстване или говорите по телефона, и се опитайте със спомена да заместите непрекъснатото хленчене, което чувате в момента: „Мамо, мамо, мамо!“.
4) Никога повече няма да се наспите. Е, може би не съвсем никога, но поне за следващите десетина-двайсет години. Всеки е чувал за безсънието при отглеждането на новородени бебета, но дори когато детето най-накрая започне да спи непробудно през нощта (което според моя опит се случва около третия месец, за около 3 седмици, докато не започнат да се появяват първите зъбчета), вие никога няма да спите така спокойно, както преди децата.
Всеки звук може да бъде сигнал, че те се нуждаят от вас. Детето ви може да страда от кошмари или бeзсъние или да е настинало и да кашля. Или пък децата да спят спокойно, но вие ще се тревожите за тяхното здраве/развитие/поведение/образование и т.н. Или просто искате да останете за малко будна и да свършите някакви ваши работи без деца наоколо. В резултат на което тъкмо сте задрямали сутринта и вече ви будят любопитни малки пръстчета, които повдигат клепачите ви и бъркат в ушите ви.
Каквато и да е причината, няма да можете да се наспите скоро, така че просто го приемете. Добрата новина е, че при второто и особено при третото дете свиквате с липсата на сън и това вече не ви тормози толкова.
5) Ще споделяте всяка радост и мъка на децата си. Силната любов към децата ви най-вероятно ще развие у вас една почти свръхестествена чувствителност. Ще усещате всяка болка, която изпитват – от обелено коляно до разбито сърце. И ще се радвате на всеки успех – от първото им правилно връзване на обувки до първото успешно интервю за работа. Връзката между техните и вашите емоции е толкова силна, че понякога идва в повече. И съм чувала от майки на вече пораснали деца, че тази връзка не отслабва с времето.
6) От тук нататък всеки път когато чуете за наранено или убито дете, ще се чувствате така, сякаш някой ви е ритнал в стомаха. Спомням си, че седмица след като родих, гледах шоуто на Опра, в което говореха за отвличанията на деца. Няма да забравя какво почувствах тогава – ужас и готовност да защитя детето си на всяка цена, дори цената да е животът ми. Бях изненадана от силата на това чувство.
Подобно нещо изпитах и когато родих третото си дете – момче, и осъзнах, че на 18 години той може да бъде мобилизиран и изпратен на война. Спомням си, че наум си казах: „Само през трупа ми!“. И наистина го мисля. Ако някой някога поиска да прати моето сладко мило момче, което съм обичала, гледала и пазила 18 или 20 години, в зона на военни действия, където се случват немислими жестокости, ще трябва да ме убият, за да го направят. Майчиният инстинкт е свирепа сила.
7) Може да има моменти (много редки и много плашещи), в които да разберете как някой е способен да нарани дете. Да, майчиният инстинкт е много силен, но някои обстоятелства могат да породят емоции, които да го заглушат за кратко. Бебето е с колики, не сте спали от дни, хормоните ви танцуват бясно и вие се опитвате да успокоите пищящо дете и за един съвсем кратък момент ви се иска да го разтресете и да му креснете. Ужасно е, но е вярно. Ако никога не сте изпитвали това чувство, значи сте късметлийка.
Моята майка ми е разказвала за нейния такъв момент, когато едва не е хвърлила брат ми през прозореца, защото не спирал да плаче, и аз бях много благодарна да чуя, че това се случва и на други жени. Майка ми е невероятно нежна и фина жена и е най-неагресивният човек, който можете да си представите. Ако тя е преживяла това, означава, че на всеки може да се случи. Не говоря за следродилна депресия или психоза. Говоря за тези светкавично преминаващи моменти, в които сякаш губите контрол.
По-нататък прохождащото ви дете може да пищи във възможно най-неподходящото време или 6-годишната ви дъщеря може да мрънка непрекъснато и да изпитате желанието просто да ги плеснете. Трудно ми е дори да пиша за това, защото е против моите нормални инстинкти и вярвания. Но тези моменти съществуват. Всеки минава през тях. Осъзнавайте ги и ги оставете да отминат, без да се самообвинявате излишно. Да си мислите за нещо и да го направите, всъщност са доста различни неща.
8) Вие винаги ще обичате децата си, но невинаги ще ги харесвате. Децата ще минават през различни фази – ще са досадни, неприятни, груби, драматизиращи, мрънкащи – и неизбежно ще ви лазят по нервите. А вие ще се чувствате виновна и ще се чудите къде сте сбъркали. И после този период ще отмине и ще се чудите защо изобщо сте им се дразнили толкова.
Трудно е да си го представи човек, когато детето му е все още малко. Бебетата се раждат сладки и стават все по-сладки с всеки изминал ден и вие си мислите, че просто ще се пръснете от тяхната прелест. И тогава те стават на 3 г. После на 4 г. И на 7, ох, 7 може да са истинско изпитание. Но всичко отминава. С повечко търпение и съзнателно усилие и това ще мине.
9) Каквото и добро поведение да си мислите, че са усвоили децата ви, бъдете готова да ги учите на него отново и отново. Спомням си колко горда бях, когато първото ми дете беше на 3. Моля, извинете ме, благодаря – тя беше модел на възпитание и любезност. А аз си мислех: бързичко се справих – отне ми само три години и готово! Ха!
Неслучайно са необходими 18, че и повече години, за да отгледаш дете. И това, че понякога нещата регресират, има своята логика. Те минават през различни фази и се налага да адаптират наученото досега към новата реалност. За нас остава да се научим да напомняме внимателно, но постоянно, като се опитваме да не се ядосваме от повторенията.
10) Вашите деца ще се променят постоянно, от първия ден на зачеването им. И вие ще се променяте с тях.
Майчинството ще ви държи винаги под напрежение. В момента, в който си помислите, че сте овладели нещата, децата ви ще навлязат в следващата фаза на растежа си или ще направят нещо неочаквано и страхотно или неочаквано и ужасно и вие ще трябва да преосмисляте родителските си методи изцяло и отново.
Вие самите като личност и идентичност ще сте под напрежение. Вашият живот вече не е само ваш. Всяко бебе идва на този свят със своя собствена мисия, благословия и съдба – и те са неразривно оплетени с живота ви.
Може би се страхувате, че ще изгубите себе си в майчинството. Но е много важно да осъзнаете дълбоко и истински, че вие никога няма да бъдете хората, които бяхте преди появата на децата. И това не е нещо лошо. Да, ще се изгубите в майчинството и понякога това ще е страшно и болезнено. Но в процеса ще откриете едно по-силно, по-мъдро, по-твърдо, по-нежно, по-истинско АЗ. Просто трябва да проявите търпение.
Добре дошли в майчинството, момичета! Това е едно шеметно и прекрасно пътуване!
Със специалното съгласие на автора: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си:
http://www.motherhoodandmore.com
Още по темата:
8 заблуди на тема "Когато родя"
10 закона в общуването с децата
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
