Само ако знаех какво наистина значи да си лишен от сън, преди да имам деца...
Само ако знаех какво огромно количество телесни течности ще трябва да почистя, докато децата ми са малки...
Само ако знаех как думите: „Мамо, мамо, мамооо!“, ще стържат по нервите ми и ще ги чувам всеки божи ден за почти десетилетие...
Само ако знаех, че понякога ще стоя в тоалетната по-дълго от необходимото просто за да остана сама за няколко минути...
Само ако знаех, че почти винаги тези скъпоценни „тоалетни“ минути ще бъдат прекъсвани от тропането на малки юмручета по вратата...
Само ако знаех колко често ще трябва да повтарям едни и същи обяснения и забележки отново и отново, и отново, и отново...
Само ако знаех, че „експертните“ съвети относно хленченето, плача, непослушанието, истериите, неуважението и мързела ще бъдат безполезни през повечето време...
Само ако знаех, че да обичаш децата си, не означава, че непрекъснато ги харесваш...
Само ако знаех, че понякога ще плача под душа, защото това е единственото място, където мога да излея всичко, натрупано в мен.
Само ако знаех, че ще има дни, в които ще бъда толкова изтощена, че няма да имам сили дори да погледна съпруга си...
Само ако знаех, че никога няма да бъда отново в състояние да се концентрирам в нещо и да му дам 100% от себе си...
Само ако знаех, че не става по-лесно, когато пораснат, а пак е трудно – просто по различен начин...
Само ако знаех, че почти всеки ден ще се ужасявам от мисълта, че се провалям като майка...
Само ако знаех колко трудно, ама наистина трудно е да бъдеш родител...
Пак щях да родя децата си!
Защото, ако ги нямаше...
Нямаше да знам какво е да усещаш как една малка семчица расте в теб и се превръща в човешко същество.
Нямаше да знам, че миризмата на бебешката главичка е доказателство, че има Рай.
Нямаше да усетя магията на това да имаш заспало бебе в ръцете си и да си готов да го гушкаш и да го носиш до края на света.
Нямаше да познавам невероятното вълнение от това да видиш как едно дете прохожда, научава се да кара колело или прочита цяла книга за първи път.
Нямаше да знам, че смехът на децата ми може да освети и най-тъмните ми дни.
Нямаше да знам, че само един невинен поглед на малък немирник може да ме накара да избухна в смях.
Нямаше да знам колко изключително е да си свидетел на ежедневното изграждане и развитие на един човек, когото ти си довел на този свят.
Нямаше да познавам гордостта от това да виждаш децата си как се справят с трудни ситуации, като използват инструментите и качествата, които ти си им помогнал да придобият.
Нямаше да познавам чистата, необуздана радост да виждаш детето си да успява.
Нямаше да познавам смирението, което донася непрекъснатата битка да си по-добър родител.
Нямаше да разбера как, да се грижа за децата си, ми помага да излекувам рани от моето детство.
Нямаше да разбера как, да се изгубя в майчинството, ще ми помогне да открия една по-силна, решителна и истинска МЕН.
Нямаше да познавам топлата, сладка и изпълваща любов, с която само една майка може да бъде обичана.
Нямаше да познавам суровата и свирепа любов, която само една майка може да изпитва.
И нямаше да знам, че болката и паданията по пътя са незначителни, сравнени с красотата, радостта и чудото на пътуването.
Ако знаех какво представлява майчинството, преди да стана родител, аз пак щях да имам децата си. (И щях да поспивам повечко.)
* Със специалното съгласие на автора: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си:
http://www.motherhoodandmore.com
Още по темата:
Как да излезем от вкъщи с децата - в 40 лесни стъпки!
Какво да простите на приятелката си, която е отдавна в майчинство
