10 начина, по които вредим на децата си

10 начина, по които вредим на децата си

Всички искаме децата ни да са мили, уверени в себе си, общителни и спокойни. Но никак не е лесно да научим децата си да овладяват различните видове поведение в различните ситуации.

И много често пропускаме възможността да ги оставим да се научат сами и дори им вредим с определени родителски навици.


1). Не оставяме децата си да правят собствен ИЗБОР.

Позволявайте на децата си да избират – нека вземат ежедневни, малки решения. Какво да облекат, какво да обуят, дали да пият вода или айрян на вечеря. Ако не им давате възможността да решават, вие създавате навика някой друг да го прави вместо тях. И това ще се отрази в живота им на възрастни.

 

2). Не ги оставяме да допускат грешки.

Вие винаги сте наоколо, за да предотвратите грешна стъпка или дума. Не го правете. Оставете ги да се справят сами. Нека да видят, че да се спънеш и да паднеш, не е толкова страшно.

От опит знам, че когато пазим децата си прекалено много, насаждаме в главите им страхове. „Внимавай, пчела!“ може да доведе до години, изпълнени с ужас от пчелите, което е напълно ненужно, нали?


3). Ние всъщност не ги слушаме.

Децата ни знаят, че имаме по-голям опит от тях. Знаят, че вероятно с лекота можем да решим проблемите им, и въпреки това често не идват при нас. Защо? Защото се страхуват, че ще им се скараме и ще „загазят“.

Преди години го усетих в единия от синовете ми и го помолих винаги когато има проблем, да идва при мен и да ми казва: „Трябва да ти кажа нещо, но не искам да се ядосваш“. По този начин той ме подготвя и аз запазвам спокойствие и СЛУШАМ.

Това става все по-важно, когато порастват. Ако се научат да ни се доверяват за дребните проблеми, ще го правят и с големите.

Фондацията Monique Burr Foundation определя 5 основни правила за безопасност и едно от тях е „Не обвиняваме и не засрамваме!“. Искам децата ми да знаят, че ако се случи нещо сериозно, те могат да дойдат при мен и аз няма да ги обвиня или да ги засрамя.

Също така, че ако скрият нещо от мен, никога няма да е късно да го споделят. Но истинското правило е за родителите.

Детето ви трябва да се научи да ви се доверява и да идва при вас, когато има проблем. Кой е най-добрият начин да се изгради това доверие? Слушайте, без да реагирате. Просто слушайте.

 

4). Прекаляваме с комплиментите.

Да, чудесно е човек да се гордее с децата си, но трябва да им давате шанса да се ДОКАЗВАТ пред вас. Ако винаги им обяснявате колко са страхотни във всяка дреболия, първо, възможно е да развият постоянната нужда от похвали и второ, вашите думи ще започнат да губят стойност.

Нека не ги учим да зависят от похвалите на другите. Нека да правят нещата добре за себе си и за собствената си оценка.

Синът ми най-накрая взе изпита си по плуване, по който се беше провалял няколко пъти, обърна се към мен и каза: „Мамо, толкова се гордея!“ – това трябва да е целта ни като родители.


5). Непрекъснато ги спасяваме.

Знам, че е трудно. И аз съм го правила и съм сигурна, че пак ще го правя. Проблемът е, че в момента, в който видим, че децата ни ще се провалят в нещо, ние ги спасяваме. А какво ще се случи по-нататък? В средното училище? В университета? Когато се оженят? В работата им? Ние не можем винаги да ги спасяваме.

Много е трудно да седим и да не правим нищо, което очевидно затруднява детето ни, а на нас ще ни отнеме секунди. Когато съученик на сина ми не му даваше да играе с топката му, какво направих аз? Купих му топка. И какво научи той? Ако имаш проблем, мама и татко ще го решат веднага.

Какво трябваше да направя? Да го посъветвам да поговори с детето. Когато в крайна сметка това се случи (защото моето лесно решение всъщност не реши нищо), разбрах, че детето не иска да играе със сина ми, защото той е „завземал“ топката и не го е оставял да играе. Оказа се, че купуването на допълнителна топка не е най-доброто, което можех да направя за детето си.

Урокът, който научих: Ако ги спасяваме сега, ще трябва винаги да ги спасяваме. По-добре да ги научим да се справят, вместо да чакат друг да го направи. Нека се учат от грешките си.

 

6). Оставяме чувството за вина да ни заслепи.

Нормално е понякога да разочароваме децата си, като не им даваме всичко, което пожелаят. Но прочетете внимателно написаното – не казах, че е ЛЕСНО, казах, че е нормално.

Хубавото нещо при децата е, че те са толкова жилави, че ще го преодолеят бързо. Но в замяна ще са разбрали, че само защото много искат нещо, не означава, че ще го получат. Ние имаме склонността да даваме неща на децата си, когато се чувстваме виновни.

Може би работим твърде много, не прекарваме достатъчно време с тях, имаме повече деца и не успяваме да отделим индивидуално внимание на всяко от тях, и т.н., и т.н. Винаги ще има причина, но това не означава, че трябва да изкупуваме вината си с КУПУВАНЕ.

Не оставяйте вината да ви заслепи и не позволявайте материалните неща да станат най-важните за децата ви. Понякога е изкушаващо да им купим нещо, защото ни е жал, че са се провалили в друг случай. Но колкото и да е трудно, оставете ги да научат уроците, които животът им предоставя, докато са малки, за да не трябва да ги учат като възрастни.


7). Перфекционисти сме.

Не очаквайте съвършенство. Не очаквайте и мързел, разбира се. Научете ги да се стараят и да полагат усилия. Оправянето на леглото е малък, но много добър пример.

Може да не го постилат така гладко като вас или да слагат възглавниците по правилния начин, но с времето ще изглежда все по-добре. Не се изкушавайте да го дооправяте след тях!


8). Не им показваме какво да правят, а само им го казваме.

Възпитавайте чрез личния си пример. Най-доброто, което можете да направите, е да им показвате КАК да се държат.

Когато съм доброволец в благотворителна инициатива, познайте какво ще искат да направят?

Когато съпругът ми помага на някого – познайте какво ще направят, когато някой се нуждае от помощ?

Научете децата си, като им показвате.

Покажете на децата си, че трябва да защитават другите.


9). Не говорим по „неудобни“ теми.

Като родители най-важната ни задача е да учим децата си. Как да са мили, отговорни, да се пазят, как да постъпват в опасна ситуация и кога да искат помощ от вас или от друг човек/институция.

Повече от 3 млн. деца годишно са жертви на насилие в САЩ. Статистиките показват, че повече от 75% от жертвите на сексуално насилие никога не го докладват на властите. Време е да говорим на тези теми с децата си. Да, за вас може да е некомфортно да разкажете на децата си, че това съществува, но превенцията е най-доброто лекарство.


10). Не ги окуражаваме да опитват и… да се провалят.

Ако искат да опитат нещо ново – кажете им да действат! Ако мислят, че нещо ще е твърде трудно за тях, попитайте ги – Защо просто не опиташ? Кое е най-лошото, което може да се случи?

Аз не оставям децата си в опасни ситуации, но им позволявам и повече свобода, защото искам те да са смели.

Окуражавам ги да ОПИТАТ! Най-важният резултат от провала е наученият урок и въоръжено с него, детето ми ще продължи напред.

Източник: Your modern family

 

Още по темата:

Шест лоши съвета, с които правим децата си нещастни

10 неща, които мама ми е казала като дете и са ми дали увереност като възрастен

Защо децата се нуждаят от много малко