RO EN

Шест лоши съвета, с които правим децата си нещастни

Шест лоши съвета, с които правим децата си нещастни

Повечето родители искат децата им да са успешни в живота и затова ги учат на поведение, което смятат, че ще им осигури светло бъдеще. Но това, което научих, докато правих проучвания за книгата си „По следите на щастието“, е, че много от широко разпространените теории за това кое определя успеха са всъщност вредни.

Да, те могат да доведат до успех в краткосрочен план, но в крайна сметка, почти винаги се стига до прегаряне и всъщност – по-малко успех.

Ето няколко от най-вредните неща, на които учим децата си, и какво всъщност трябва да им казваме:


1. Какво казваме на децата си: „Мисли за бъдещето!“.

Вместо това: „Живей и работи сега“.

Човек, който през цялото време е зает с мисли за бъдещето (например как да получи отлични оценки или да постъпи в университет), изпитва сериозен стрес.

А когато някой е в постоянен стрес, това се отразява на неговото здраве и интелектуални способности (нарушават се функциите на вниманието и паметта). Получава се така, че ако сме твърде съсредоточени в бъдещето, нашата работоспособност намалява.

Децата, които са научени да живеят в настоящето, се чувстват щастливи. А когато хората изпитват щастие, те започват да учат по-бързо, да мислят по-креативно и по-бързо да решават поставените задачи. 

Положителните емоции ни правят по-малко податливи на стреса, помагат ни да се справяме по-леко с проблемите и да не се предаваме след провал.

Разбира се, децата трябва да умеят да си поставят цели и да ги постигат. Но не трябва постоянно да напомняме на детето коя е следващата точка от списъка му. По-добре му помогнете с текущата задача.



2. „Всички се уморяват! Ако искаш да имаш повече – работи повече!“.

Вместо това: „Да се почива, е важно. Хайде да отидем на кино“.

Ученическите години, по принцип, са доста стресиращи. Децата се тревожат за оценки, намират се под постоянния натиск на родителските очаквания.

Начинът, по който живеят възрастните, често се отразява на децата: струва им се, че стресът е неизбежна част от успешния живот. Ние се претоварваме в рамките на работния ден.

Нощем сме толкова превъзбудени, че пием алкохол, сънотворни или успокоителни – само и само да заспим. Това не дава добър пример на децата ни.

Децата не трябва да се учат как да живеят в стрес, а как да се справят с него и да го избягват. Разбира се, ние не можем да променим житейските си обстоятелства или изискванията на работата си, но можем да се научим да се справяме с натиска.

Децата трябва да могат да привеждат своята нервна система в състояние „почини си и помисли“, а не в стресовото „бори се или бягай“.



3. „Не стой без работа!“.

Вместо това: „Не е срамно да безделничиш“.

Не знам защо всички повече ценят ярките положителни емоции вместо сдържаните (като простичкото чувство на спокойствие и умиротворение). Мисълта, че трябва непрекъснато да правим нещо, превръща нашия и живота на децата ни в уморителен маратон.

Свободното време на децата е запълнено с всякакви извънкласни занимания и задължителни семейни ангажименти. Ние просто не им даваме възможността да си отдъхнат.

Гениалните идеи идват най-често в моментите, в които не сме съсредоточени върху нещо конкретно. Ето защо те ни осеняват на необичайни места като под душа или докато мием чинии например.

Нека да оставим децата на мира. Нека сами да решават с какво искат и с какво не искат да се занимават. Децата са готови на игра във всяка ситуация – пред лекарския кабинет или по пътя към училище.

А ако решат, могат просто да почетат книга, да разходят кучето или да се потъркалят в снега. Това им помага да гледат на живота по-спокойно. Научете децата си да се отпускат.

Разбира се, ние сме длъжни да задаваме сложни задачи на децата си, а те трябва да се учат да работят съвестно и качествено. Но не бива заради това да им отнемаме възможността да играят самостоятелно, да бъдат насаме със себе си и да мечтаят.

Децата трябва да разберат: можеш да си щастлив просто защото си жив, а не задължително заради това, че си постигнал някакви цели.



4. „Бъди най-добрият!“.

Вместо това: „Човешко е да се греши“.

Родителите често категоризират своите деца само защото нещо им се отдава лесно. Те слагат етикети: той е математик/художник/душата на компанията. Но този подход вкарва детето в рамки. Като резултат се поражда страхът да се пробва нещо ново.

Ако постоянно говорите на детето, че е спортист – едва ли то ще поиска да излезе от зоната си на комфорт и да отиде в театрално студио (а може би щеше да се осмели да го направи, ако не бяхте побързали да му кажете в какво според вас е добро).

Оттук следват стрес и постоянен страх да не сгреши. И твърдото убеждение – ако изпитвам трудности в нещо, това е, защото не ме бива особено в тази област.

Но нашият ум е устроен така, че има постоянна нужда да учи нещо ново. И докато сме млади, да се учим от собствените си грешки, е два пъти по-ефективно. Затова, вместо само да подчертавате силните страни на детето си, му обяснете, че може да се научи на всичко, стига да положи усилия.

Трябва да му кажете, че неуспехът не е завинаги, просто трябва да опита отново. Така то ще е въоръжено и няма да се страхува от грешките, а ще се отнася към тях като към временен резултат (макар и отрицателен).



5. „Познавай слабостите си. Не се размеквай“.

Вместо това: „Отнасяй се добре към себе си“.

Често си мислим, че критиката е полезна за самоусъвършенстването. И докато самопознаването е наистина важно, родителите неумишлено учат децата си да са прекалено критични към себе си.

Ако родител каже на детето си, че трябва да е по-общително, то може да го изтълкува като критика към неговия по-затворен характер.

Изследванията доказват, че самокритиката всъщност е много близка до самосаботирането. Тя ви държи фокусирани върху това, което не е в ред с вас, и съответно намалява увереността ви.

Кара ви да се страхувате от провал, което пък оказва влияние на представянето ви – предавате се по-лесно, грешите при вземането на решения. Колкото по-самокритични сте, толкова по-вероятно е да сте тревожни и депресирани пред лицето на предизвикателствата.

Вместо това родителите трябва да окуражават децата си да умеят да си съчувстват – в моменти на неуспех или болка да се отнасят към себе си като към приятел. Това не означава, че трябва да се глезят или да си търсят невалидни извинения, когато са направили беля.Просто трябва да не са твърде строги към себе си.

Ако едно дете осъзнава, че е срамежливо, може да си каже, че това е нормално и че неговият характер просто не е толкова отворен като на някои други. То може да си постави малки цели по пътя към промяната. Това спокойно отношение към неговите особености ще му позволи да се справя с неприятности, да развие социалните си умения и да се учи от грешките си.


6. „Светът е жестоко място – мисли само за себе си“.

Вместо това: „Помагай на другите, без да чакаш нищо в замяна“.

Още от детството ни нашите социални връзки оказват огромно влияние върху здравето, щастието и дори дълголетието ни. Добрите и близки отношения с другите хора са жизненонеобходими за нашето благополучие. А от него зависят интелектуалните ни способности.

В книгата на Адам Грант „давай и вземай“ има следната теза: ако проявявате състрадание към другите и строите стабилни отношения с тях, а не се съсредоточавате само върху себе си, в крайна сметка, ще се окажете по-успешни (ако, разбира се, не позволите на хората просто да се възползват от вас).

По природа децата са пълни със състрадание и доброта. Но Джиг Туенг в своята книга „Поколение Я“ говори за това, че в наши дни дори младите хора са твърде затворени в себе си.

И е много важно от най-малка възраст да поддържаме и развиваме вроденото желание да се грижим за чувствата на другите хора.


Нашият свят е действително жесток, но ние бихме могли да го направим поне малко по-добър. Просто трябва да научим децата да се разбират помежду си, а не да се конкурират за вниманието и похвалата на възрастните.


Източник: Emmamseppala 

100 игри с добри дела
Купи сега

Още по темата:

Защо децата не споделят с родителите си своите проблеми

10 неща, които мама ми е казала като дете и са ми дали увереност като възрастен

Как разваляме децата си с награди и наказания

100 игри за деца на път
Купи сега

Виж следващата новина
Докъде трябва да стигаме в контрола над децата си?
Докъде трябва да стигаме в контрола над децата си?


През 85-а година се прибирах сама след часовете и правех каквото си искам. Четях, докато хапвах вкуснотии в леглото, разхождах се с приятели из квартала, ходех в парка, за да се катеря по дърветата, крадях ябълки, прескачах оградата на строежа до нас, скачах в дупки, палех огньове, звънях на съседите и се криех, хвърлях яйца през балкона, биех се, един път в седмицата ходех на кръжок по рисуване, защото ми харесваше. След това започвах и спирах няколко пъти бадминтон и ски, но така и не продължих сериоз