Щастието е в умереността
Тайнственият шкаф
Когато бях малка, имах гардероб, който отварях с огромен страх, защото оттам непрекъснато падаха и ме затрупваха дрехи, играчки и какво ли още не. Още не знаех какво е това „минимализъм“, но имах огромна нужда от него.
Винаги съм смятала, че бъркотията е черта от характера ми. Аз никога не успявам да си открия нещата, дезориентирана съм, тревожа се. Тогава, преди 30 години, много се нуждаех от минимализъм – дали децата ми днес се нуждаят от него?
Всъщност мисля, че той е основополагащ. Сега, когато има всичко и е на една ръка разстояние, минимализмът ни е все по-необходим.
Децата ни днес не просто живеят в една голяма бъркотия, те са потънали в хаос от вещи и възможности.
Изследванията показват, че възпитанието, което даваме на децата си, увеличава тревожността и стреса и в нас, и в тях. Ние, родителите, изтощени от дивия ритъм на живот, снижаваме стандартите си до удобни за нас – ако детето не яде, му пъхаме устройство пред очите – така може и слон да изяде; ако беснее в колата – ето му телефон с игри.
Като родители ние се опитваме да оцелеем, да свършим всичко, да успеем с всичко. Знам това, защото имам две деца – те са наследили очите и косите ми, но нямат моята тревожност, защото хаосът, това не е присъда. И защото аз направих съзнателния избор да променя настоящето и бъдещето на семейството си.
Реших, че вместо хаоса, избирам спокойствието. Това е не само възможно, но и полезно за всички. Като психолог смятам, че има няколко правилни постановки, които гарантират хармонията и щастието в семейството. Каква е тайната?
Минимализмът.
Това не означава, че трябва да изхвърлите всичките си вещи – добре е да ги намалите и разчистите, а да се концентрирате върху това, което е наистина важно.
Благодарност
Вместо купчините подаръци по празниците аз избирам благодарността. Моите деца не очакват с особен трепет материалните подаръци. Рожденият ден – това е честването на живота. На Свети Валентин празнуваме любовта, на Великден – духовността, на Коледа – семейното щастие. Животът, любовта, духовността и семейството – това са истинските подаръци. А всичките тези блестящи опаковки и кутии могат да помрачат важността им.
Семейството
Вместо курсове и тренировки в три от вечерите през седмицата аз избирам да вечеряме заедно. Доказано е, че децата, които вечерят с родителите си, са по-успешни и по-стабилни психически. За извънкласните занимания аз съм на принципа – по-малко, но по-качествени.
Много обичам вечерите и уикендите, когато нямаме планирано нищо. Защото всъщност „нищо“ означава повече време заедно.
Здравето
Вместо десертчета, закуски, полуфабрикати и готова храна от супермаркета аз избирам местна продукция. Учените твърдят, че хранителните навици, които предадем на децата си, се запазват за цял живот. Моите деца не дъвчат по цял ден боклуци. Те сядат на масата и ядат истинска храна.
Свежият въздух
Вместо време пред телевизора аз избирам за децата си време на чист въздух. Не искам те да водят заседнал начин на живот. Играта навън им дава възможност да се движат, да уважават природата, да ценят красотата ѝ, да развиват социални умения, докато взаимодействат с други деца.
Осъзнатото потребление
Вместо покупки „с един клик“ аз предлагам да бъдем съзнателни. Преди да купим, да помислим. В дома си искаме да имаме красиви вещи, които ни харесват и са ни необходими. Пластмасовите фигурки от последните екшън филми не отговарят на тези критерии.
Вместо тях избираме класически, умни, екологични играчки, с които можем да играем дълго, да се забавляват деца от различни възрасти и пол, с които децата ще растат през годините.
Спокойствие
Избирайки минимализма, аз заменям хаоса с покой. Аз съм първият учител на децата си, техният ролеви модел. Всичко започва с мама и татко.
А вие какво избирате за семейството си?
Източник: becomingminimalist.com
Още по темата:
Шест причини да имам шест деца
Най- модерната родителска техника - методът на УСЗБ
10 ситуации, в които ни се струва, че детето се държи зле, а всъщност не е така
