10 неща, за които мислех, че са резултат от лошо възпитание, ПРЕДИ да имам деца

10 неща, за които мислех, че са резултат от лошо възпитание, ПРЕДИ да имам деца

В един момент, след като станем родители, всеки от нас стига до смиряващото осъзнаване, че децата правят неща, които са против всяка логика, разум и смисъл, въпреки всичко, на което се опитвате да ги научите.

Ето 10 неща, които в миналото смятах за пряк резултат от лоши родителски умения, преди да имам собствени деца.

 

1. Изблиците на истерия.

Какво, за бога, ме е карало да мисля, че родителите могат да прекратят тутакси истеричния пристъп на детето си? Това е все едно да спреш влак с голи ръце! Много голям влак. Движещ се с бясна скорост.

Разбира се, може да пробвате да му говорите тихо и спокойно и да сте мили с него, дори да го прегърнете… но, нали разбирате… Пожелавам ви късмет!


2. Мрънкането.

Искате ли да знаете колко пъти съм казвала на децата си: „Нищо не ти разбирам, когато хленчиш“? 5 273 926 плюс-минус няколко.

Сериозно, децата не мрънкат, защото смятат, че така ще постигнат нещо. Те го правят, защото явно просто им харесва звука на собственото им хленчене.


3. Бъркането в носа.

Всяко дете, което познавам, го прави. У дома и навън. В крайна сметка, го израстват, но докато настъпи този момент, това е една дългогодишна ежедневна битка. Понякога дори просто си стоят с пръст в носа – без да помръдват. Ужас…


4. Да не реагират, когато им говориш нещо.

Две от децата ми бяха такива, независимо от стотиците разговори колко е грубо да не отговаряш на хора, които ти казват нещо. Дъщеря ми отговаря на хората наум и не осъзнава, че думите всъщност не са излезли от устата ѝ. Другият просто смята, че в повечето случаи няма коментар по темата.

 

6. Шумното говорене.

Някои деца нямат контрол на звука. Гласовете им са твърде СИЛНИ. Не че викат или пищят, или нещо подобно – просто гласовете им бумтят или пък пронизват слуха.

Те дори шепнат високо. И няма нещо, което вие да може да направите, за да го промените.

 

7. Лъжата.

Едно от децата ни казва истината, откакто се е родило. Аз също бях такава. Но другите две минаха през обичайната фаза на измисляне и лъжене, въпреки че ние непрекъснато говорехме колко е важно човек да казва истината.

Първият път, когато се опитаха да ме излъжат, беше шок за мен. Някои казват, че е признак на интелигентност – искрено се надявам да е така.


8. НЕмиенето на ръцете след тоалетна.

Миенето на ръцете след ходене до тоалетна е нещо, което учим от момента, в който махнахме памперсите. По темата сме говорили, пели сме песни, обяснявали сме за бактериите и т.н., и т.н. Всеки път.

И въпреки това ни отне ШЕСТ или СЕДЕМ години, за да ги научим да си спомнят и дори прилагат правилото. Като резултат от това съм един отличен „подушвач на ръце“.

 

9. Дъвченето с отворена уста.

ХРУС-ХРУС-ХРУС

„Моля те, затвори си устата, докато ядеш”

След 10 секунди.

ХРУС-ХРУС-ХРУС

“Съкровище? Моля те да си затвориш устата!“

След 10 секунди.

ХРУС-ХРУС-ХРУС

„Ехо. Затвори. Тази. Уста.“

След 10 секунди.

ХРУС-ХРУС-ХРУС

„Виж сега. Трябва да спреш да дъвчеш с отворена уста. Представяш ли си какво ще кажат хората, като отидеш някъде на гости и дъвчеш така?“

„Ама аз не дъвча така, като ходя на гости!“

Предавам се.

 

10. Всички други гаднички неща.

Преди няколко дни бяхме на гости на приятелка и когато влязох в кухнята, видях чорапите на сина си върху кухненския плот.

МРЪСНИТЕ чорапи на МОЕТО дете на блестящия кухненски плот на приятелката ми. При това не на най-малкото ми дете, а на това, което вече е в диапазона на възрастта 10+ и би-трябвало-да-ги-знае-тези-неща.


Представете си дете от много мило семейство със супер готини родители, което пишка върху четката за зъби на брат си. Да, и това се е случвало.


Нашият 5-годишен син облиза почти целия Дисниленд миналата година. А ние прец цялото време му повтаряхме да спре да „целува“ буквално всеки парапет, който видеше.


Толкова. Много. Отвратителни. Неща.


Ние ли сме научили децата си да ги правят? Не. Правим ли огромни усилия да ги отучим? ДА. Успяваме ли? Очевидно не.


Преди си мислех, че децата, които се държат лошо или са груби, или правят отвратителни неща, със сигурност следват примера, даден от родителите им. За мен беше напълно ясно, че не са ги научили как е редно да се държат.

Сега вече знам, че те най-вероятно са били напълно нормални деца и че техните напълно нормални родители са били точно толкова шокирани, колкото съм била и аз. Неслучайно е прието, че са необходими 18 години, за да се отгледа отговорно, социално приспособено и далеч по-малко отвратително човешко същество.


Надявам се това да е наистина така.

 

Автор: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си:

 http://www.motherhoodandmore.com

Още по темата:

Няма смисъл да сме перфектни майки - малко смях

Пет начина да овладеем истерията на детето

Внимавай да не го разглезиш