10-те НЕ в отношенията ни с децата от известния психолог Юлия Хипенрайтер - част 2

В първата част от статията представихме първите пет важни принципа на известния психолог Юлия Хипенрайтер за отношенията между родители и деца.

Тук продължаваме с още пет „НЕ“, които ни помагат да изградим по-добър емоционален контакт с детето и да подкрепим неговата самостоятелност, интереси и развитие.

 

6. НЕ го спирайте – нека ходи, където ТО иска

Нервно обуваме чорапогащника на детето си, защото закъсняваме за градината. А то седи отпуснато и мисли за нещо свое.

Защото вече знае – ще го облекат, заведат и предадат, когато и където е необходимо на родителите.

А то самото какво иска?

Какви са неговите интереси?

Попитайте го още докато е малко – всичко ще ви разкаже.

После може да бъде късно – като тийнейджър той вече ще крие от вас интересите си, защото е свикнал, че е обект на възпитание, а не субект, който сам изгражда живота си.

Трябва да пазите мотивацията и интересите на детето като зеницата на окото си.

Възможността да намира себе си е тайната на щастливия човек.

Дайте възможност на детето да открие себе си.

7. НЕ плашете детето с жестокия свят

Често чувам въпроса:

„Вие проповядвате хуманизъм и уважение към детето. Но светът е изпълнен с жестокост. Как детето ще се справи?“

Отговорът е прост.

Колкото по-съхранено е детето вкъщи, толкова по-подготвено ще бъде за външните предизвикателства.

Колкото повече е било разбирано и уважавано, толкова по-добре ще може да защитава интересите си.

Колкото повече е било подкрепяно, толкова по-устойчиво ще бъде.

И обратно – ако възпитавате детето прекалено строго, то може да се окаже много по-слабо пред външния свят.

 

8. НЕ забравяйте да говорите за чувствата си

Изследванията показват, че развитието на емоционалния интелект има огромно значение за това как детето ще се справя със сложни ситуации в бъдеще.

За да развивате емоционалната интелигентност, използвайте езика на чувствата.

Назовавайте емоциите.

Описвайте състоянията.

Говорете за това, което се случва с детето.

Използвайте трудните моменти като повод за разговор:

• за емоции
• за преживявания
• за реакции

И не забравяйте да споделяте собствените си чувства:

„Това, че отказваш да се обличаш, много ме огорчава.“

„Много ми е жал, че не мога да ти позволя още един сладолед.“

 

 

9. НЕ увещавайте

„Нали обеща, че това е последното филмче!“

Това е увещаване.

И то често не работи.

По-добре въведете ясни правила.

Правилата не се обсъждат и не се пазарят.

Детето казва:

„Не искам да спя!“

Може да му отговорите спокойно:

„Не ти се спи? И си разстроен, че трябва?
Да, някои правила са неприятни.
Но те си остават правила.“

Този разговор всъщност помага на детето да разбере границите.

Важно е също децата да имат не само задължения, но и права.

Ако детето не получава това, от което наистина се нуждае, то ще започне да:

• нарушава правилата
• спори
• лъже
• се крие

Децата уважават правилата, когато усещат, че родителите уважават техните причини и потребности.

 

10. НЕ заменяйте реалния свят с устройства

Новите технологии дават мигновена обратна връзка.

Затова детето, което прекарва много време с устройства, свиква с незабавните резултати.

Но в реалния свят нещата често се случват по-бавно.

Друга особеност – взаимодействието е физически ограничено.

Малко движение на ръката може да доведе до огромен поток от информация.

Това пречи на детето да разбере връзката между:

усилие → резултат

Освен това емоционалните отношения в игрите и социалните мрежи са предварително зададени, а не свободни.

Затова е важно да се обръща внимание на:

• реални игри
• физическа активност
• общуване в семейството
• реални преживявания

В социалните мрежи няма:

• аромати
• докосвания
• интонации

Ако детето познава истинските емоции и отношения, то по-късно само ще ограничава устройствата.

 

 

Част 1

Ако не сте прочели първата част на статията, можете да я видите тук:

Прочетете част 1 →

 

Източник: Дети и родители

 

Още по темата: 

10 родителски хитрости за по-щастливи деца

Към нашите деца - простете ни!

Кое всъщност прави родителството толкова трудно?