6. НЕ го спирайте – нека ходи, където ТО иска
Нервно обуваме чорапогащника на детето си, защото закъсняваме за градината. А то седи отпуснато и мисли за нещо свое. Защото вече знае – ще го облекат, заведат, предадат – когато и където е необходимо на родителите. Ще го оформят. А то самото какво иска? Какви са неговите интереси? Попитайте го още докато е малко – всичко ще ви разкаже. После ще бъде късно – като тийнейджър той вече ще крие от вас интересите си – свикнал е, че е обект на възпитание, а не е субект, който сам строи собствения си живот.
Трябва да пазите мотивацията и интересите на детето като зеницата на окото си и да ги развивате. Възможността и умението да намира себе си е тайната на щастливия човек. Детето през цялото време иска нещо и ако подхранваме неговите интереси, то той ще тръгне по пътя на щастието. Дайте възможност на детето да открие себе си и не се паникьосвайте. Двегодишното дете още не може да говори добре, но вече казва: „Сам!“.
7. НЕ плашете детето с жестокия свят
Често чувам такъв въпрос: „Вие, Юлия Борисовна, проповядвате хуманизъм и уважение към детето. А нашето общество е изпълнено с насилие, жестокост и хитрост. И ако вкъщи животът на детето е светъл и хубав, то как ще се подготви дори и за училище, където ще го потискат и тормозят?“.
Имам отговор на този въпрос. Колкото по-съхранено е детето вкъщи, толкова по-подготвено и устойчиво ще е за външните предизвикателства. Колкото повече са го разбирали и уважавали, толкова повече то ще може да защитава интересите си, колкото повече е било подкрепяно, толкова издръжливо ще е в тежки условия. И обратно – ако възпитавате детето си прекалено твърдо, то ще бъде много слабо пред външния свят.
8. НЕ забравяйте да говорите за чувствата си
Както показват изследванията, развитието на така наречения емоционален интелект има голямо значение за това, доколко успешно ще се справя детето със сложни ситуации в бъдеще. За да развивате емоционалната му интелигентност, вие трябва да общувате чрез речника на чувствата. Често използвайте думи, които описват емоционалното състояние – вашето и на детето, описвайте усещанията си с думи.
Разказвайте на детето за това, което му се случва, състоянието му, динамиката на преживяванията му. Използвайте детските истерии и манипулации като повод за разговор за неговите чувства. Не го правете с раздразнение, а с разбиране. И не трябва да питате: „Защо не слушаш? Нали се разбрахме!“. Детето най-вероятно не знае отговора на тези въпроси. А вие пречите на емоционалния контакт, като придавате на една емоционална ситуация логически смисъл.
И не забравяйте да го информирате за собствените си чувства: „Това, че отказваш да се обличаш, много ме огорчава“, „Много ми е жал, че не мога да ти позволя още един сладолед“.
9. НЕ увещавайте
„Нали обеща, че това е последното филмче, което гледаш!“ Точно това наричам увещаване. И то е много вредно. Въведете правила. Правилата не се обсъждат и не подлежат на пазарлък.
Детето казва: „Не искам да спя!“. Поговорете си с него: „Не ти се спи? И си разстроен, че трябва? Не ти харесва правилото? Да, някои правила са много неприятни. Но няма какво да направим, нали е правило“. Този разговор ще облекчи живота на всички.
„Нали знаеш, че купуваме колички само на рождения ти ден?“ – това отново е увещаване. Ако детето се нуждае от нещо, не започвайте преговори, не оспорвайте неговите думи, не му поставяйте ограничения. И главното – не му четете лекции, просто го разберете: „Знам, че много искаш кола. В момента нямам възможността да ти я купя. Но ще запомня, че ти е нужна“.
Не бива да забравяте, че децата, освен задължения, трябва да имат и права. Ако детето не получава това, от което наистина се нуждае, то ще започне да нарушава правилата, ще спори, лъже и ще се крие. То ще уважава правилата ви, ако вие уважавате неговите причини и права.
10. НЕ сменяйте реалния свят с устройства
Характерно за новите технологии е, че те дават мигновена обратна връзка. Т.е. детето, отгледано с устройства, не е свикнало, че неговите действия могат да предизвикат по-отложена реакция. Още една особеност – взаимодействието е физически ограничено. С устройствата малки движения на ръцете водят до изливането на огромни потоци информация. Това не позволява да се опознае реалната връзка физическо усилие–резултат. И трета характерна черта – емоционалните отношения в компютърните игри и социалните мрежи могат да се изразят в предварително определени форми, а не свободно.
Родителите трябва да осъзнават богатството на реалния свят и ограниченията на виртуалния. Освободеното от устройства време трябва да запълвате с активности, които ще му дадат това, което технологиите не могат. Физически упражнения, реално взаимодействие с предмети, емоционално общуване с мама и тате – на всичко това трябва да се обръща особено внимание. В социалните мрежи няма аромати, докосвания, интонации.
Ако научите детето на истински емоции, когато детето стане ученик, то вече ще осъзнава ограниченията на устройствата и само ще избира да ги използва за по-кратки периоди.
Прочетете и първа част на статията ТУК
Източник: Дети и родители
Още по темата:
10 родителски хитрости за по-щастливи деца
Към нашите деца - простете ни!
Кое всъщност прави родителството толкова трудно?
