Неслучайно хората казват, че майчинството е трудно. Нервните бебета, липсата на сън, пълните памперси, мрънкането, проблемите в училище, страхът от насилие, изборът на университет… Листът на родителските тревоги и притеснения може да продължи безкрайно, както безкрайни изглеждат и безсънните нощи с новороденото бебе.
Но ако се отдръпнеш и погледнеш нещата отгоре, ще разбереш, че всъщност това, което е толкова трудно, не са изтощението, непрекъснатите искания, непослушанието, напрежението или притеснението за безопасността им.
Това, което прави майчинството почти непоносимо, е ЛЮБОВТА.
Какво?!
Да, точно така. Ако се замислите, ще разберете, че всъщност дълбоката и всепоглъщаща любов към децата ни е тази, която поражда по-голямата част от страховете и проблемите ни. Нали?
Когато бебето ни се буди непрекъснато, е трудно. Но всъщност това, което го прави наистина тежко, е, че ние го обичаме толкова много, че не можем просто да си останем в леглото и да спим, докато то е нещастно.
Смяната на памперси е гадно нещо, но любовта ни кара да го правим, независимо от доскоро твърде деликатното ни обоняние.
Да се тревожим за децата си, може да бъде истинско мъчение понякога, но ние се тревожим, защото ги обичаме.
Да се справяме с непослушни деца, е предизвикателство самò по себе си. Но всъщност това, което го прави още по-трудно, е, че ние искаме те да са щастливи и успешни. А защо искаме това? Защото ги обичаме.
Ако не беше тази любов, щяхме да оставяме децата си да правят каквото си искат и да не се тревожим. Щяхме, без да се замисляме, да пренебрегваме плача им, да ги оставяме да се справят сами с проблемите си и щяхме да харчим парите за урока им по музика за ежеседмичен масаж на гърба.
Ако не обичахме децата си, нямаше да ни пука за нито едно от нещата, които ни подлудяват. Нямаше да има безсънни нощи, нямаше да жертваме собственото си време, енергия и средства, за да им помагаме и да ги отглеждаме. Нямаше да се тревожим за тях изобщо.
Затова, когато майчинството е наистина трудно, истинският проблем е ЛЮБОВТА.
И прекрасната ирония на живота е, че ЛЮБОВТА е и решението на този проблем.
И ето ме, седя на бюрото си, опитвам се да свърша малко работа, докато 5-годишният ми син е седнал в скута ми и пее с цяло гърло песничката за буквите, точно в ухото ми, (все още) облечен само с гащи и потник.
И аз съм ядосана, защото исках три минути спокойствие, в които да подредя мислите си и да ги запиша, преди да се разсеят в обичайния хаос в главата ми и около мен.
И тогава си спомням защо всъщност пиша тази статия и водя блога си. Защото съм майка и обичам да съм майка. Обичам това разрошено малко момче и фалшивото му пеене и това, че иска да е близо до мен.
Иронията на ситуацията не ми убягва: любовта ми ме вдъхновява да пиша за майчинството и въпреки това се ядосвам, когато същата тази любов ми пречи да го правя...
Така че омеквам, отмествам компютъра за няколко минути и жертвам яснотата на мислите си, за да му дам цялото си внимание. Всъщност е цяло чудо, че майките изобщо успяват да свършат нещо. И въпреки това се справяме. Любовта върши чудеса, когато ѝ позволим.
Любовта е проблемът и решението. Въпросът и отговорът. Болката и лекарството. Тази досадна, луда, тайнствена сила, която е в сърцата ни.
Не е ли страхотно?
Със специалното съгласие на автора: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си:
http://www.motherhoodandmore.com
Още по темата:
Какво превръща едно дете в щастлив човек?
