Cleverbook

Един от странните и неособено логични митове за мен звучи така:

„Ако обичаме безусловно детето си и го приемаме, от него ще израсте разглезен и неприспособен към живота хулиган“.

Този мит се основава на няколко интересни идеи:

1.  Не говорете на мама, преди да е изпила кафето си.

2.  Говоренето на мама, преди да е изпила кафето си, НЕ Е ПОЗВОЛЕНО.

3.  Нито дума. Сериозно.

Например, когато беше на 2 му пораснаха къдрици. Тежки, гладки, които можеш да навиеш на палеца си. И когато плачеше винаги плачех и аз, всеки път, дори причината да беше незначителна дреболия, все едно, че границата между телата ни все още не беше напълно ясна и мъката на единия преливаше с лекота в другия. Проникваше като през мембрана. Все едно, че имахме общ обмен на вещества и чувства. Заспеше ли, на мен започваха да ми се затварят очите. Когато си порязах палеца, той се събуди в съседната стая и запищя.

1. Търпението. Това е способността да повториш сто и един пъти едно и също или да изчакаш детето си да се приготви за излизане. Но тук ключовото е да си спокоен, да наблюдаваш и да настояваш на своето. Иначе неминуемото напрежение ще прерасне в скандал.

Предупреждение: Този текст е написан за забавление и с известна доза отчаяние. Не претендира за сериозност, изчерпателност и достоверност. Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни... или не съвсем :)

Никога в живота си няма да имате по-голяма възможност да изчистите света си от незначителните неща. Ако сте си мислили, че щастието е да имате красиви обувки или стилна рокля, то сега ще разберете за какви глупости сте пропилявали ценните минути и часове от времето ви на тази земя, доколко наистина малки са били малките ви радости. 

Имало едно време една майка. Тя била много добра. Но се опитвала да стане още по-добра. Защото всички наоколо говорели, че най-маместите мами са тези, които са най-добри във всичко и навсякъде. И майката се стараела. Какво ли не правила – и децата обичала, и на море ги водила, хранила ги само със здравословни храни, лекувала ги с натурални средства, чистила, подреждала, готвела винаги прясна храна, постоянно перяла, правила творчески проекти, учила математика, четяла книги по детска психология, всичко обяснявала, никога, никога не викала, в свободното си време работила, макар че всъщност не ѝ оставало много свободно време. Накратко – майката бавно се приближавала до идеала за МАЙКА.

Оставаме в тази възраст, в която не сме получили достатъчно любов

В света на възрастните ние трябва:

-       да поемаме отговорност за своя живот, а понякога и за живота на другите;

-       да правим избор в сложни ситуации;

-       да рискуваме;

-       да се конкурираме;

-       да работим много, за да успеем;

-       да вземаме, а не да чакаме да ни дадат.

Малейчук Генадий Иванович

Това, което непрекъснато гнети съвременния родител, като оставим настрана гладенето на училищни панталони с ръб, е чувството за вина. Накъдето и да се обърнем, навсякъде виждаме възможност да навредим тежко на детето си.

Преди да стана майка, ходех по домовете на познати и роднини с деца и с удивление гледах разрушението, което цареше там. Дори домовете, които бяха чисти и подредени, имаха явните следи от разрушения – счупени облегалки на дивана, провиснали вратички на шкафове, маси със зловещи следи от насилие. Тогава предполагах, че родителите просто не се справят особено добре с възпитанието и имат едни неконтролирани и диви деца.

1-ви месец. „Ааа, имам бебе! Как да го държа? Какво да правя с него? Ама той е ужасно малък! И непрекъснато плаче! И ужасно ми се спи! А на него явно не, щом се буди на половин час.

Детето ви е по-способно, отколкото предполагате. Дори едно дете в детска градина може да научи тези важни уроци.

Въпреки че децата ни са много напреднали технологично от съвсем малки, то много често те нямат елементарни практични умения от ежедневния живот. Започнете да ги учите на тези житейски умения сега, за да ги направите по-самостоятелни.