Хайде да си поговорим за плановете за лятото!

Какво сте намислили за децата си през ваканцията? Не бързайте, опитайте се да си припомните всичко, което сте планирали да организирате за тях:

Да напреднат с английския?

Да тренират писането на букви?

Да засилят ходенето на музикални уроци?

Да решават задачи?

Да прочетат всички книги от списъка за лятото?

Да посетите музеи, театри, да отидете на екскурзии, походи?

Полезен лагер?

Да се наспят?

Да играят с приятели?

Да се отдадат на нищо неправене?

А сега да се запитаме: „Какво щяхме да правим, ако това беше нашият отпуск?“.

Да го преведем на нашия, "възрастен" език: математиката, и английският са например – „да довърша задачите, които не успях в офиса“ или „курсове за повишаване на квалификацията“.

Вие често ли планирате да прекарате отпуска си, учейки, за да получите повишение или да започнете работа в нова сфера.

Смятате ли, че подобен отпуск е реална почивка?

Да бъдем честни – не. Целта на отпуска е да си починем и това е много важно. Много се говори за „прегарянето“, професионално и родителско, и колко е важно да си даваме време, за да се възстановяваме.

Децата не се отличават от възрастните, те също могат да „прегорят“. Особено когато срещат трудности в обучението си. Обикновено на тях им дават допълнителни задания през лятото, посещават допълнителни курсове, за да наваксат. А има и деца, които имат много активна програма през учебната година: музика, курсове, езици, спорт. И лятото активностите не се намаляват „за да не губят ритъм“.

Кое е важното, за да може човек да се възстанови, независимо дали е дете или възрастен?

Правило №1. Почивката е преди всичко свободата да правиш това, което искаш, а не това, което трябва. Хората могат да разбират това по различни начини. Някой обича да ходи по музеи. Друг – да кара ски. Трети да лежи на плажа и да не помръдва. А някой пък точно обратното – наистина иска да учи нещо допълнително, защото това го вдъхновява и мотивира. И затова си купува един куп книги.

Важното е да разбираме естеството на почивката от работа, в случая от училище – почиващият да има свободата да прави това, което иска, а не това, което трябва. Защото, когато правим нещо насила, хабим повече ресурс. Напрягаме волята си. А дори и в професионалния спорт е призната нуждата от пълна почивка.

Правило №2. Почивката е неучастие в това, което ни уморява. На повечето родители се е случвало да бъдат в отпуск, по време на който не са ходили на работа, но са готвили, чистили, подреждали и съгласете се, това не е точно почивка.

Когато се опитваме да ангажираме детето с активности през лятото, попадаме в два капана. Предлагаме на детето да прави нещо, което то не иска, или нещо, което го уморява. И неволно забравяме, че ваканцията от гледна точка на родителския и детския ресурс е това благодатно време, в което няма нужда да се опитваме да намалим разстоянието между искам и трябва.

Но вместо да се възползваме от тази възможност да се презаредим от почивката, да се опитаме да открием мотивацията на детето на базата на неговите желания, ние продължаваме да създаваме ситуации, които допринасят за неговото „прегаряне“.

Струва ни се, че ако сега го накараме дори насила да свири на пиано или да учи английски, то догодина ще ни е по-лесно – и на нас, и на него. Но единственото, което ще постигнем, е през септември да започнем учебната година уморени и без особена мотивация.

Ваканцията, това е времето, когато до вас се е появила станция за ремонт и поправки. И в нея можете да си изградите мотивационна система, която да ви осигури достатъчно гориво за следващата учебна година.

Автор: Наталия Романова-Африкантова, детски невропсихолог

Източник: Дети и родители