Да си родител е...

Родителите на деца/лица с увреждания всъщност искат същото като всеки друг родител –                   да са спокойни, че има кой да се грижи адекватно и компетентно за децата им;                                   да знаят, че имат свободата да се развиват като професионалисти;                      

Нелюбовта прави човек покорен, непохватен, свит и некрасив…

Нелюбов е, когато не трябва да пречиш. Не може да разговаряш, да се смееш или да досаждаш с прегръдки.

Не бива да разказваш за преживяванията си – защото са глупости, нищо важно.

Не трябва да искаш нещо, защото не разбираш ли, че сега сме затруднени. А и изобщо защо ти е тази глупост?

- Здравейте, аз съм майка, самотна майка и имам чувството, че се провалям и вредя на детето си. Бих искала да знам как да поправя нещата.

- На каква възраст е детето?

На пръв поглед възпитанието без наказания изглежда далечна утопия. Човек трябва да отговаря за постъпките си, дори да е на 2 години и провинението му да е размазаната по масата каша. Битува мнението, че детето трябва да се „стяга“ от малко, за да не ни се качи на главата.

Помолихме няколко майки да ни разкажат нещо смешно и нещо важно за синовете си. Ето какво ни споделиха:

Много учители ще потвърдят, че повечето проблеми в училище възникват именно с момчетата. В общия случай момичетата се адаптират по-лесно, по-спокойни са, по-бързо схващат материала и са по-прилежни при изпълнение на домашните си задачи.

Тази година „Клевър Бук“ навършва 8 години. На практика сме във 2-ри клас!

За това време се родиха бебета, книжки, карти, приятелства и партньорства. Опитахме се да си припомним началото и се сетихме за няколко любопитни неща, които бяхме позабравили:

Мъдри слова: „Как да започнеш да развиваш детето си. Първо правило: остави го на мира. Второ правило: остави го на мира. Трето правило: остави го на мира“.

Отменете всички кръжоци, извънкласни активности и оставете децата на мира!

Нездравословната доза заетост може да разруши детството на децата ви. Образователната система ограничава времето за игра и го заменя с години, прекарани в тестове и изпити.

Бях на 16 и бях уверена, че моят живот ще е по-хубав от нейния, ами защото съм по-умна от нея. В 16 си мислех, че съм невероятно умна. И спорих с нея по всеки повод. А тя се ядосваше неизвестно защо. Нашите спорове винаги свършваха с нещо подобно: