Да си родител е...

На пръв поглед възпитанието без наказания изглежда далечна утопия. Човек трябва да отговаря за постъпките си, дори да е на 2 години и провинението му да е размазаната по масата каша. Битува мнението, че детето трябва да се „стяга“ от малко, за да не ни се качи на главата.

Помолихме няколко майки да ни разкажат нещо смешно и нещо важно за синовете си. Ето какво ни споделиха:

Много учители ще потвърдят, че повечето проблеми в училище възникват именно с момчетата. В общия случай момичетата се адаптират по-лесно, по-спокойни са, по-бързо схващат материала и са по-прилежни при изпълнение на домашните си задачи.

Тази година „Клевър Бук“ навършва 8 години. На практика сме във 2-ри клас!

За това време се родиха бебета, книжки, карти, приятелства и партньорства. Опитахме се да си припомним началото и се сетихме за няколко любопитни неща, които бяхме позабравили:

Мъдри слова: „Как да започнеш да развиваш детето си. Първо правило: остави го на мира. Второ правило: остави го на мира. Трето правило: остави го на мира“.

Отменете всички кръжоци, извънкласни активности и оставете децата на мира!

Нездравословната доза заетост може да разруши детството на децата ви. Образователната система ограничава времето за игра и го заменя с години, прекарани в тестове и изпити.

Бях на 16 и бях уверена, че моят живот ще е по-хубав от нейния, ами защото съм по-умна от нея. В 16 си мислех, че съм невероятно умна. И спорих с нея по всеки повод. А тя се ядосваше неизвестно защо. Нашите спорове винаги свършваха с нещо подобно:

Събуждаш се сутринта, не съвсем съвършена, но напълно симпатична. Слабичка, но с хубав бюст, вярно, косата е с прораснали корени, но пък така си естествена, приятна за очите. Протягаш ръце към мъжа си, който, разбира се, също не е Ален Делон, но така дори е по-добре – по-мъжествено някак си. И така, целуваш го по брад

„Здравейте, синът ми е в I клас и много се тревожа. В класа има 2 момчета, които често започват караници, дори бой, и синът ми се увлича и участва. Лошото е, че ме е страх както за здравето му, така и да не стане агресивно дете. Не знам кой е виновен в случая – тези 2 момчета? Родителите им, защото допускат децата им да се държат така? Учителката, защото не успява да ги овладее? Какво може да се направи в такава ситуация?“

Много е писано и изговорено за агресията в училище и за агресивните деца.

Моят отговор е не толкова да даде точна дефиниция на това поведение, нито пък да начертае перфектния план за справяне с този проблем. Приемете го по-скоро като монолог, върху който да поразсъждавате и да изразите становище.