Да си родител е...

1. За първи път в живота си си сигурен, че някой те обича – искрено и безусловно. Независимо как изглеждаш, как миришеш и дори как се държиш. Някой грейва от щастие, щом те види, дори след 5-минутна раздяла. Някой те целува беззъбо по брадичката, бърка ти любовно в устата или търка носа си в твоя. Някой иска непрекъснато да те държи за ръката – „Ама защо не ме стискаш, стискай ме де! Не ме пускай!

На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.

Аз не мога да разбера откъде изобщо се е взела идеята, че детските градини и училищата трябва да започват в това съвършено нечовешко време. Кой е решил, че децата, които сме разбудили по тъмно, натикали в чорапогащници, извадили на студа и сме завлекли до училище,  ще възприемат отлично учебния материал, поднесен им от някакви възрастни, които едва-едва са стигнали до училището по тъмните улици?

Хипотезата, че така е най-удобно за работещите, за да могат да заведат децата и после да стигнат до работа, е невярна, защото училищата свършват по-рано, отколкото свършва работният ден на тези клети служители.

Представяте ли си колко различен би бил светът, ако цялото това нещастие започваше в 10 часа сутринта. Дори само заради това децата да не се налага да стават на тъмно и за цял живот да запомнят с неприязън фразата: „Катяяя, Кольооо, ставайте, ще закъснеем за училище!“, и стърженето на лопатите по асфалта. И лицата им няма да са толкова прозрачни. И сутрешните караници ще са по-малко. Извинете, но просто не мога да повярвам, че всичко това се е върнало в живота ми с идването на децата. И скоро няма да си тръгне.

И защо, защо нито едно училище не започва в 10 часа?

Смятам, че напливът в него би бил огромен!

Източник:

Али Казара буквално се дави - в море от играчки.

„В къщата си имахме специална огромна стая само за играчки. Кошове, претъпкани с какви ли неща. Скъпи играчки, с които никой не си играеше. Когато пращах децата д

✔ ФЛЕГМАТИК

Бавно, търпеливо и спокойно на външен вид дете. То е последователно и обстоятелствено в своите занимания. Докато е малко, си играе само с няколко любими играчки, не обича бъркотията и шума, предпочита да хапва и да си почива, като няма особени претенции към храната. Трудно може да се нарече фантазьор. Обикновено подрежда дрехите и играчките си. Именно детето флегматик е способно акуратно и добросъвестно да бели тапетите в хола, докато възрастните са заети със собствените си задачи. Но е напълно способно да предизвика скандал, ако не му дадете чашата или лъжицата, с които е свикнало – не обича да се нарушава обичайният порядък.

ХОЛЕРИК

Избухлив, самоуверен, бързо взема решения, затова и неговите идеи често не са обмислени, но са много интересни. Холерикът е много подвижен, не понася чакането, често сменя настроенията си. Трудно е да се предскаже как ще се държи в нова обстановка. Детето холерик е много немирно и непрекъснато спори с вас. То е решително, настойчиво и безстрашно, може да промени решението си в последната минута, обича риска и приключенията. Не знаеш какво да очакваш от него, но всъщност и самото то не е наясно какво ще му хрумне. 

Родителят, това е първият и най-важен учител в живота на детето, неговият модел за подражание.

Децата ни се учат от нас как да се справят с проблемите, да вземат правилното решение, да взаимодействат с другите хора и да отговарят за постъпките си. Никой не е идеален, затова е добре да се погледнем отстрани и да видим какъв е примерът, който даваме на детето си. Прочетете списъка по-долу и проверете колко от тези вредни навици имате, а после ги променете:

Пиша това писмо със свито сърце поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя никого или да прозвуча, сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна, съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово.