Да си родител е...

Правило № 1

Заемете се със себе си. Ако до този момент не сте обръщали внимание на себе си и своите интереси – време е. Намерете нещо, което ви е по душа. В противен случай постоянно ще се бъркате в живота на детето си. 

Основно правило

Създайте на детето си „тил“. Всеки човек има нужда от такъв. Особено в преходна възраст. Места за полеви действия той има достатъчно. Нека домът му да се превърне в безопасен „тил“ за него – място, където може да бъде слаб, да помълчи, когато му се иска, или просто да си почине.

Думите, които нараняват родителите

Причиняват болка:

Сам ще се оправя!

Успокояват и правят по-щастливи:

Няма нужда да се тормозите за това. Ще се справя.

Родители, време е да оставите телефоните си настрана и да вдигнете детето си, защото то чувства, че не е важно за вас.

Накратко

Почти 1/3 от децата се чувстват пренебрегнати, когато родителите използват телефоните си по време на вечеря, разговори, гледане на телевизия или разходки навън.

Изследването

„Мамо, хайде да си вземем куче, моля те!“ – колко пъти сте го чували – десет, повече? Някои от нас устояват, някои не, а ето какво е направил един баща, който не иска да вземе куче, но ще го направи. При няколко условия:

Не искам на море. Искам да гледам филмчета. Защо отидохме на планина? Лошо ми е. Искам паеля. Не искам паеля, искам чипс. Не искам да бъда смел пътешественик. Не искам да пробвам истински кокос. Не искам да пробвам папая. Искам бонбони. Добре, ще хапна малко калмар, ако ми подарите топка. Оф, че е горещо! 

Искам да споделя с вас един простичък подход, който наричам „възпитание на ухо“. Често се е случвало, когато ни дойдат гости (или ние отидем на гости), дъщеря ни да започне да се държи лошо. Аз съм уверена, че на детето не трябва да се караме пред външни хора, дори и пред бабите/дядовците.

Предлагаме ви една малка книжка по една трудна тема, темата за насилието над деца – как да реагираме на него и какво да правим, когато го срещнем. Предполагаме и се надяваме, че децата ще четат тази книжка заедно с някой възрастен – родител, роднина, близък, учител, за това се обръщаме и към двамата.

И пак за родителските страхове, и пак за най-основния от тях: „Как да предпазя детето си от насилие?“. Гледате ли новини, четете ли вестници? Дори да не го правите, едва ли успявате да избегнете ужасяващите съобщения за тормозени деца, за деца, с които е било злоупотребено. Дори няма как да се успокоите с мисълта, че това не ви засяга, защото насилието не е явление, което се случва само в малцинствата или в определени обществени прослойки, то СЕ случва навсякъде – насилие от роднини, от деца, от учители, от познати…