Да си родител е...

Мили деца!

Дойде времето да признаем – много ви обичаме! Почти винаги. Обичаме, както можем, та нали никой не ни е учил как да го правим. Но ние много се стараем, наистина. 

Стоях на опашката за регистрация на летището в Дубай. Семейството ми се връщаше вкъщи след края на януарската ваканция. Около нас естествено имаше няколко руски семейства с малки деца и боже мой, какъв срам беше това! Няма да преразказвам подробно, но можете да си представите майките в анцузи, които викат по децата си: „Млъкни вече! Стой на едно място! Какво само се въртиш? Сега ще извикам полицая!“. 

Нов месец, нов конкурс!

Той е насочен към всички малки деца, които обичат да рисуват. И така, четете внимателно:

Моля, изпращайте ни снимани рисунки на вашите деца заедно с информация за името и годините на детето на мейл: [email protected]

През последните години родителите хеликоптери, както и другите видове свръхконтролиращи родители, са подложени на значителни критики за това, че създават поколение на деца, които не могат да решават проблемите си самостоятелно. Сега ново проучване на Университета в Охайо стига до извода, че постоянното и най-вероятно невинаги заслужено хвалене може да доведе до неочакван и нежелан страничен ефект като свръхразвито его. И това да има сериозни последици за детето както в детството му, така и в живота му на възрастен.

Отбелязвайки позитивното в детето и неговото поведение вие му помагате да види в себе си успешен и добър човек. Тази положителна представа не просто пробужда у него желание за сътрудничество, но му помага да формира висока самооценка, увереност в себе си и собствените си способности. 

40-годишна жена ми разказа как веднъж, когато е била малка, нейната строга майка ѝ облякла нова рокля и я пратила да си играе. Но преди това ѝ казала: „Ако дойдеш изцапана – ще те убия!“. Детето отишло на двора и в началото се страхувало дори да помръдне, за да не направи нещо на роклята си. Но после дошли още деца и започнали да играят. 

Имало едно момченце,

хич не искало да спи.

Всяка вечер, щом си легнело,

започвало да се върти.

От върха на едно голямо лимоново дръвче се откъснал зрял, сочен жълт лимон и се търколил надолу по хълма до брега на реката. Там на сутринта преди развиделяване го срещнал един млад и зелен жабок и му се присмял:

Звездички примигват в небето навън

и време е вече, детенце,

да тръгнеш само със вълшебния сън,

към някое чудно местенце.