За родители

Чак сега, когато имам четири деца, се научих спокойно да реагирам на смелите заявления на другите родители, че: техните деца никога не биха си позволили нещо „такова“, техните деца не пият антибиотици, техните деца на 2 години рисуват човечета, а на 8 години правят 20 лицеви опори. Аз спокойно отговарям: „75% от моите деца също не биха си позволили да направят това, 50% нито веднъж не са пили антибиотик, 25% се научиха да рисуват на 2 години, а половината спокойно правят не 20, а дори 25 опори.

Когато нашето първо дете беше още бебе, планирах никога да не викам на децата си. Не е изненадващо, че този родителски идеал потъна в калта заедно с „Моите деца никога няма да гледат ТВ“.

Още преди 30 години най-прогресивните мами решиха, че е нужно „да сме приятели с децата“, а сега тази епидемия се е разраснала неимоверно. Всички искат да са приятели с децата си! По-опитните в това вече се хвалят с резултати: „Аз съм най-добрият приятел на детето си! Всичко ми разказва?“. В такива моменти ме обзема недоумение – как така хората са решили, че да си родител – мама или татко, е по-лошо, отколкото да си приятел? И виждам три тенденции:

Джилиан била на 7 години, но бъдещето ѝ вече е било заплашено. Представянето ѝ в училище било просто отвратително. Джилиан се бавела при изпълнението на заданията, имала ужасен почерк и ниски оценки.

Все пишем за децата, но нека поговорим и за родителите.

Още повече че темата за разрешенията и забраните е почти изцяло „родителска“. Защото ние сме тези, които страдаме и се питаме – може ли, или не може, мъчим се с въпроса „Кой е прав?“ – съседката, бабата или умната книжка; ние сме тези, които ту се ругаем за излишната строгост, ту се упрекваме в прекомерна отстъпчивост…

Попитахме деца кое тяло смятат за красиво. Отговорите им бяха поразителни!

И така, красивото тяло е…

„Меко.“ – Марк, 4 г.

Преди години си мислех, че няма нищо по-болезнено от раждането. След това обаче дойде и тази част от родителството – етапът „Мразя те!“. Само две думи, но понякога мисля, че са едни от най-болезнените… И все пак имам новини за всяка майка, която е готова да избухне в сълзи, когато детето ѝ пусне „Мразя те!“ бомбата.

Колкото повече разсъждавам на тема детското развитие, толкова по-спокойно ми става.

Оказва се, че не е чак толкова трудно. Ако се обобщят всички съвременни изследвания и се извади главната идея, то тя ще бъде тази: не се впрягайте чак толкова.

Работата е там, че у детето има вграден механизъм за търсене именно на тези занимания, от които то се нуждае в определения момент. Говорим за заниманията, които са му необходими за нормално, хармонично развитие, а не за да впечатли околните.

1. „За да успокоим детето, е нужно да го разсеем.“

Цел: Да помогнем на детето да се справи с негативните чувства.

Резултат: Отвличането на вниманието води до това, че негативните чувства остават вътре в детето. Дори външно то да се успокоява, най-вероятно потиснатите емоции ще се проявят при първия удобен случай, а ние ще се чудим защо заради някаква глупост детето е изпаднало в истерия за часове.