За родители

"Мили ученици,     

Следващата седмица ще преминете изпитите за външна оценка на учебната подготовка по математика и четене. Знам колко упорито работихте, но има нещо много важно, което трябва да знаете:

Помня първия път, когато сграбчи палеца ми с толкова силни и толкова мънички пръстчета. Държеше ме, сякаш никога няма да ме пуснеш.

Когато станете родители, се налага да вършите неща, които никога не сте си представяли, че ще правите. 

Носете на ръце децата си,

защото това няма да продължи вечно

и няма да се повтори.

Девет месеца повръщах с усмивка на лицето и бях готова още девет да го правя, толкова я исках. Заради нея пробягах 50 метра за пет секунди, за да предотвратя изяждането на жив гущер.

Какво толкова може да стане, ако ги оставиш за 5 минути сами и ... (отидеш до тоалетна, поговориш спокойно по телефона, си вземеш душ, лакираш си ноктите)?

Точно преди 5 години се роди нашето издателство - в същия ден с едно малко момиченце на име Ася (но това е друга история, макар и неразривно свързана с клевърбукската :))!

1. А не, не. Няма начин. Изобщо не искам деца. Никога.

Много мило. Хубаво е човек да знае, че някой мисли живота му за толкова отвратителен/дразнещ/скучен/пропилян/незначителен. Защо направо не ни застреляте, за да не се мъчим?

Никога не съм била особено точна, но когато станах родител, пред мен се откри една цяла нова вселена от извинения за закъснение на срещи, училище, партита и 

Виждам те. Стоиш си на опашката в супермаркета в късите си шорти (и крака без грам целулит) и полепналата тениска. Стоиш там, раздразнена на чакането, прелистваща нервно някакво жълто списание. 

1. Въпрос №1: Какво дете искам да възпитам – послушно или успешно?

Ти си учител, ако:

Заспиваш с учебник в ръка.

Сънуваш кошмари, че не си подготвен за клас.