За родители

Имало едно момченце,

хич не искало да спи.

Всяка вечер, щом си легнело,

започвало да се върти.

От върха на едно голямо лимоново дръвче се откъснал зрял, сочен жълт лимон и се търколил надолу по хълма до брега на реката. Там на сутринта преди развиделяване го срещнал един млад и зелен жабок и му се присмял:

Звездички примигват в небето навън

и време е вече, детенце,

да тръгнеш само със вълшебния сън,

към някое чудно местенце.

Страхотни майки = страхотни приказки! Не сме се и съмнявали, че ще получим хубави приказки, но не знаехме колко трудно ще е да изберем, кого да наградим... Все пак този път решихме награди активни карти за получат:
Светлана Пантелеева
Ася Тушева
Диляна Кирова

Имам доста познати и приятели с едно дете. Тези от тях, които не искат второ, изтъкват различни причини – икономически, финансови, кариерни, психологически. Но за мен аргументът, който ми се е струвал най-разбираем, е страхът. Това е този страх, който познават само родителите - чисто животински, инстинктивен ужас, че нещо ще се случи на детето им и те няма да успеят да го предпазят.

1. Колкото повече бързате, толкова по-тесни са дрехите за обличане.

2. Докато ги обувате, винаги подават левия крак за дясната обувка и обратното.

3. Най-любимата рокля винаги е тази, която е безнадеждно омаляла.

Отдавна исках да напиша този текст, но непрекъснато отлагах, защото ми се струваше, че трябва да го напиша както трябва, а все не ми стигаше времето… И така, минаха много месеци, идеята не ме напуска, а денонощието все така има 24 часа.

Когато родителите разговарят с детето, те често не се замислят какво всъщност чува то. Обикновени фрази на загриженост от рода „Не ходи там“ или „Не пипай чуждото куче“ за детето могат да звучат като „Светът е опасен“.

Вместо досадното: „Колко пъти трябва да повтарям!“, кажете с тайнствен шепот:

„Едно, две, три, предавам секретна информация…“.

Вместо раздразнено: „По-бързо, колко още трябва да те чакаме!“, изкомандвайте:

„Да видим кой ще стигне пръв. Внимание, готовиии… старт!“.