RO EN

За родители

Всъщност, да си родител, не е толкова трудно Всъщност, да си родител, не е толкова трудно

Колкото повече разсъждавам на тема детското развитие, толкова по-спокойно ми става.


Оказва се, че не е чак толкова трудно. Ако се обобщят всички съвременни изследвания и се извади главната идея, то тя ще бъде тази: не се впрягайте чак толкова.


Работата е там, че у детето има вграден механизъм за търсене именно на тези занимания, от които то се нуждае в определения момент. Говорим за заниманията, които са му необходими за нормално, хармонично развитие, а не за да впечатли околните.

Прочетете повече
5 възпитателни метода, които имат обратен ефект 5 възпитателни метода, които имат обратен ефект

1. „За да успокоим детето, е нужно да го разсеем.“


Цел: Да помогнем на детето да се справи с негативните чувства.


Резултат: Отвличането на вниманието води до това, че негативните чувства остават вътре в детето. Дори външно то да се успокоява, най-вероятно потиснатите емоции ще се проявят при първия удобен случай, а ние ще се чудим защо заради някаква глупост детето е изпаднало в истерия за часове.

Прочетете повече
Как да сме по-търпеливи с децата си Как да сме по-търпеливи с децата си

Виканици, караници, гневни погледи… всичко, което се случва, когато загубим търпение. Но едва ли искате децата ви да ви запомнят с това, нито пък искате те да отглеждат децата си по този начин.


И така, как да бъдем по-търпеливи с децата си:

Прочетете повече
7-те неща, които не сте очаквали от родителството 7-те неща, които не сте очаквали от родителството

1. Чантите.


Чували сте за безсънните нощи, за коликите, сополите и задачите по математика. Но никой, никой не си направи труда да ви предупреди за чантите, торбичките, раниците и найлоновите пликчета, нали? Всяка сутрин ще се опитвате да откриете в мъглата на ума си информация за това кое дете на какво трябваше да ходи днес – футбол, плаване, карате? И при всяко връщане вкъщи ще носите: раницата с резервните дрехи за градината (знам, че тя по принцип си стои в шкафчето в градината, но дъщеря ви от известно време не може да живее без нея), оборудването по плуване, дамската ви чанта (която всъщност е чантата от детската количка, но се надявате да не си личи много), дамската чантичка на дъщеря ви (която е всъщност вашата бивша дамска чанта), якето на детето, безценните драсканици от днешния успешен учебен ден. За да приключа все някога темата, няма да спомена за евентуалните чанти с покупки.

Прочетете повече
За първи път в живота си - истините, които всяка майка знае За първи път в живота си - истините, които всяка майка знае


  1. За първи път в живота си си сигурен, че някой те обича – искрено и безусловно. Независимо как изглеждаш, как миришеш и дори как се държиш. Някой грейва от щастие, щом те види, дори след 5-минутна раздяла. Някой те целува беззъбо по брадичката, бърка ти любовно в устата или търка носа си в твоя. Някой иска непрекъснато да те държи за ръката – „Ама защо не ме стискаш, стискай ме де! Не ме пускай!“.

Прочетете повече
Могат ли децата без играчки? - част 1 Могат ли децата без играчки? - част 1

На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.

Прочетете повече
КОЙ е измислил ранното ставане? КОЙ е измислил ранното ставане?

Аз не мога да разбера откъде изобщо се е взела идеята, че детските градини и училищата трябва да започват в това съвършено нечовешко време. Кой е решил, че децата, които сме разбудили по тъмно, натикали в чорапогащници, извадили на студа и сме завлекли до училище,  ще възприемат отлично учебния материал, поднесен им от някакви възрастни, които едва-едва са стигнали до училището по тъмните улици?


Хипотезата, че така е най-удобно за работещите, за да могат да заведат децата и после да стигнат до работа, е невярна, защото училищата свършват по-рано, отколкото свършва работният ден на тези клети служители.


Представяте ли си колко различен би бил светът, ако цялото това нещастие започваше в 10 часа сутринта. Дори само заради това децата да не се налага да стават на тъмно и за цял живот да запомнят с неприязън фразата: „Катяяя, Кольооо, ставайте, ще закъснеем за училище!“, и стърженето на лопатите по асфалта. И лицата им няма да са толкова прозрачни. И сутрешните караници ще са по-малко. Извинете, но просто не мога да повярвам, че всичко това се е върнало в живота ми с идването на децата. И скоро няма да си тръгне.


И защо, защо нито едно училище не започва в 10 часа?


Смятам, че напливът в него би бил огромен!


Източник:

Прочетете повече
Майката, която изхвърли всички играчки на децата си Майката, която изхвърли всички играчки на децата си

Али Казара се давеше. В море от играчки.


„В къщата си имахме специална огромна стая само за играчки. Кошове, претъпкани с какви ли неща. Скъпи играчки, с които никой не си играеше. Когато пращах децата да играят там, те разхвърляха всичко по пода и само след секунди идваха да ми кажат, че им е скучно.“


Ежедневно  тя подрежда стаята по няколко пъти.


Докато един ден ѝ писва. Тя раздава почти всички играчки на други хора. Не го приема като наказание, а като (успешен) опит да спаси отношенията в семейството.


Али с опасение очаква децата ѝ да изпаднат в нервна криза. Вместо това те се вълнуват от разчистването на стаята. И буквално за нощ нещата у дома ѝ се променят.


Мрънкането „скучно ми е“ магически изчезва.


Четирите ѝ деца стават много по-близки отпреди. В игрите си те използват предимно въображението си и са способни да си играят с часове с най-обикновена метла.


Ноел Смит, майка от Ню Джърси, казва, че е взела решението да ограничи играчките на детето си още преди то да се роди. На 2,5 г. синът ѝ има много книги, но играчките му се побират на един или два рафта в стаята му. Резултатът е, че той може да играе с една играчка часове наред. И тъй като нещата са малко, той знае местата им и сам си ги подрежда.


Бет Бечър, собственик на фирма, специализирана в разчистване на домовете от излишни предмети, споделя, че най-често майките се затрудняват да се разделят с играчките заради чувството си на вина – че ще лишат детето си от нещо. Нейните собствени деца имат малко играчки и тя ограничава подаръците по семейни празници.


Някои нейни клиенти избягват да ходят с децата си по магазините, защото неизбежно се връщат с нова играчка у дома.


„По този начин ние вредим на децата си – казва тя. – Това трябва да спре.“


„Децата се нуждаят от свобода и възможност да развиват въображението си.“


 


А вие колко играчки имате у дома?

Прочетете повече