За родители

Имам доста познати и приятели с едно дете. Тези от тях, които не искат второ, изтъкват различни причини – икономически, финансови, кариерни, психологически. Но за мен аргументът, който ми се е струвал най-разбираем, е страхът. Това е този страх, който познават само родителите - чисто животински, инстинктивен ужас, че нещо ще се случи на детето им и те няма да успеят да го предпазят.

1. Колкото повече бързате, толкова по-тесни са дрехите за обличане.

2. Докато ги обувате, винаги подават левия крак за дясната обувка и обратното.

3. Най-любимата рокля винаги е тази, която е безнадеждно омаляла.

Отдавна исках да напиша този текст, но непрекъснато отлагах, защото ми се струваше, че трябва да го напиша както трябва, а все не ми стигаше времето… И така, минаха много месеци, идеята не ме напуска, а денонощието все така има 24 часа.

Когато родителите разговарят с детето, те често не се замислят какво всъщност чува то. Обикновени фрази на загриженост от рода „Не ходи там“ или „Не пипай чуждото куче“ за детето могат да звучат като „Светът е опасен“.

Вместо досадното: „Колко пъти трябва да повтарям!“, кажете с тайнствен шепот:

„Едно, две, три, предавам секретна информация…“.

Вместо раздразнено: „По-бързо, колко още трябва да те чакаме!“, изкомандвайте:

„Да видим кой ще стигне пръв. Внимание, готовиии… старт!“.

Неслучайно хората казват, че майчинството е трудно. Нервните бебета, липсата на сън, пълните памперси, мрънкането, проблемите в училище, страхът от насилие, изборът на университет… Листът на родителските тревоги и притеснения може да продължи безкрайно, както безкрайни изглеждат и безсънните нощи с новороденото бебе.

Днес искаме да поговорим по една важна и мъчителна тема – темата за сексуалното насилие над деца. Представяме ви една инициатива на Института по социални дейности и практики – участие в Европейската кампания „Едно от пет: Не позволявайте детето ви да стане жертва на сексуално насилие!“.

Имате инатливо дете? Или го наричате упорито? Или дори използвате далеч по-облагородяващи изнервящата реалност американизми като „моето дете със силна воля“?

Все едно, вероятно знаете за какво говоря: за писъците по никое време и по никакъв повод, за търкалянето по земята, за упоритото НЕслушане и НЕчуване на всякакъв вид забележки, предупреждения и дори примирени препоръки… Аз съм майка на такова дете и искам да ви споделя докъде стигнах в опитите си да овладея ежедневните (преди) избухвания на дъщеря си.

1. Да ходиш в тоалетната с компания.

В началото необичайната тишина в тоалетната е смущаваща. Ти си свикнала, докато си седнала на чинията, оживено да обсъждаш роклите на куклите или непослушния Кико от 2 б група. В офиса обаче това е неприемливо.