За родители

Това е въпросът, който изгаря всеки от нас през последните 4 седмици. И помагаме, както и колкото можем – с пари, с време, с разговори и подкрепа… Надяваме се, че вълната от жени, деца и възрастни хора ще секне, защото няма да има нужда да бягат, а ще могат да останат в страната си и да живеят в мир заедно със съпрузите, бащите, синовете си.

При всяка поръчка от електронния ни магазин ще можете да избирате от тези наши продукти:

Александра: Моите въпроси се отнасят за три групи хора:

Хората, които се намират там – в Киев, Одеса, Харков и други градове. Децата със сигурност чуват сирените за военна тревога, взривовете, усещат паниката и стреса на родителите си. Получаваме много въпроси – трябва ли да им говорим истината, или да продължаваме да се преструваме, че например това, което чуват, са фойерверки? Какво по-точно и как да го казваме?

Как се решихте на второ дете – планирано ли беше, или изненада?

Винаги сме искали да имаме две деца. Аз самата също имам сестра, за която съм много благодарна. Така бебето беше планирано в мечтите ни. Желаехме да имаме деца с разлика 3 – 4 години. Този път обаче гледах да не се стресирам над идеята за бременност, защото, преди да се роди дъщеря ми, много пъти изпитах разочарованието да не видиш двете черти, за които мечтаеш.   

Напоследък е едно доста общо понятие и когато се опитате да определите точния период, в който си стоите вкъщи, вместо да похапвате весело в приятели, установявате неприятна закономерност.

Въпросът с второто дете е много важен и дори тревожен за всеки родител. Преди да предприемем тази важна стъпка, всички ние се питаме и разсъждаваме над толкова много въпроси - дали сме готови, дали между децата ще има ревност, как да подготвим по-голямото братче или сестриче, ще имаме ли време за всичко и т.н.

След всеки празник, който включва подаряването на подаръци, домът ни се оказва буквално покрит с разноцветни, пищящи и дрънчащи играчки. Децата бързо се отегчават от тях и сякаш колкото повече избор имат, толкова повече скучаят. Прекаленото изобилие води до това, че дори наистина полезни и интересни играчки се изгубват в множеството и детето не може да им се наслади.

Познай какво съм нарисувал

Редуваме се да рисуваме на бяла дъска (която, разбира се, може да се замени с черна, магнитна или обикновени листове хартия), а останалите трябва да познаят какво сме изобразили. За професионалисти като мен (кхъ, кхъ) е добавено условието да съм със завързани очи.

Ритуал за изграждане на себепознаване: „Какво обичам в… (член на семейството)?

Кога: Ако забелязвам, че някой от нас е по-раздразнителен, ако е имало някаква дрязга. Или просто за наслада.

Как: Изброявам наум имената на всички членове на семейството, някой казва "стоп!", обявявам името на глас. Всеки споделя какво обича в този човек, включително и самият той. Въртим се, докато всички са споменати.

Ритуал за приятно хранене и споделеност: „Три неща“

Кога: По време на семейното хранене, при нас най-често на вечеря. Описала съм част от нашия опит в статията „Злоядото дете“, там може да намерите и още подобни игри.

Като майка на 3 деца, професионален коуч и психолог в обучение, много ценя важността на ритуалите за свързване в семейството. Често използвам семейното време да науча повече за децата (и за себе си и баща им) чрез игри. Например, докато сме заедно в колата на път, докато се храним. Имаме и няколко наши семейни ритуала, които всъщност са ни любими игри.

1. Готови ли сте с подаръците?

А) Да, септември месец направих подробен списък, а октомври ги купих – подаръци за моите деца, за племенниците, за съседчетата, както и за децата от групата на дъщеря ми и класа на сина ми (аз съм касиерът, разбира се.) Родителите малко се дърпаха, че било рано, но никога не е прекалено рано да си организиран!