За родители

„За нищо не ме бива“ е всичко, което казва, когато я помоля да ми разкаже как е минал денят ѝ в училище.“

Разликата между самоувереност и самохвалство

Познавате ли много възрастни, способни да говорят позитивно за себе си, да изразяват удовлетвореност от своята личност, своите действия? Нашата култура ни подтиква към скромност. Направено изследване посочва, че 67% от запитаните французи предпочитат да затаят хубава новина, за да не предизвикат завист… В нашето общество е по-приемливо да говорим за съмненията и слабостите си. Ако запитате хората около вас: „Какви са вашите качества?“, несъмнено рискувате да не получите отговор или да ги притесните: „Така не се прави“, или пък: „Мога да ти кажа кои са моите недостатъци, но качествата ми!…“. Така че всички ние, без изключение, сме повлияни от схващането, че съществува връзка между осъзнаването на личния потенциал и самохвалството.

„Не разбирам какво се случва с нея! От известно време тя дори не желае да се опита да направи, каквото я помоля или каквото каже учителката; твърди, че вече си знае/може. Ако настоявам, тя кръстосва ръце, инати се. Ако продължа да настоявам, избухва в сълзи и изчезва.“

Сутрин е, разхождам се в парка.

Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.

Много често обкръжаваме приятелството с романтичен ореол. Не ни харесва да мислим за прагматичната му страна. Истината обаче е, че започваме да дружим с някого, защото тази дружба ни е нужна. 

Специалистите отделят четири компетенции, които ще бъдат от ключово значение за децата в света, който непрекъснато се променя и ще е много различен от нашия, когато пораснат. Наричат ги четирите К – комуникативност, кооперативност, креативност и критично мислене.

95% от това, което се учи в училище, е неактуално

Има един такъв израз: генералите винаги са готови за битката, която вече е минала. За родителите и учителите това е още по-валидно. Когато разсъждаваме кое е полезно за детето ни, ние се оглеждаме, анализираме средата, която ни обкръжава, и си правим изводи какво трябва да учат, какво не, накъде да ги насочим. Но при това рядко мислим, че когато нашите деца пораснат, днешният ден за тях ще е вчерашен.

И кога стана 15 септември?

Ето няколко изстрадани съвета за родители на първокласници. Аз знам, че те седят, треперещи, пред бездната – самата аз надничах в нея миналата година.

Много важно е да запомните, че нищо от това, което виждате в тази бездна, всъщност няма значение.

1. Отпуснете се – не е важно какви ще са пластилинът, моливите, букетът. Не е фатално, ако не знаете името на учителката. Детето ще ви каже

Спомняте ли си с какъв ентусиазъм децата отиват на училище в първия учебен ден! Харесва им всичко – училището, звънецът, учителката и разбира се, самият процес на усвояване на нови знания.

Но с преминаването в по-горни класове това се променя, и то не към по-добро. Какво може да се направи, за да

Най-важното условие за успешна адаптация към училищната среда е самостоятелността. Колкото по-подготвено е детето ви, толкова по-уверено и спокойно ще е по време на часовете.