За учители

Израснах в учителско семейство – 35-годишен опит при майка ми, при баба ми – и повече. Животът месдоби и със свекърва учителка, а от година – и с първокласничка. И спорим ли, спорим с мъжа ми с околното не-толкова-отвътре-запознато с образованието население, и отнасяме критики защо хем понякога рушим даскалския авторитет, хем не се стряскаме и за миг от „образователната месомелачка“ и периодичните учителски истерии

Почти всички родители около мен смятат, че имат възможността и правото да ИЗБИРАТ учителя на своето дете. Правят се десетки проучвания и разговори с „очевидци“, пускат се постове в групи и форуми, дори се стига до лична среща с потенциалните „кандидати“, ходатайства се пред директора. Тъй като аз нямам 

Много учители ще потвърдят, че повечето проблеми в училище възникват именно с момчетата. В общия случай момичетата се адаптират по-лесно, по-спокойни са, по-бързо схващат материала и са по-прилежни при изпълнение на домашните си задачи.

Тази година „Клевър Бук“ навършва 8 години. На практика сме във 2-ри клас!

За това време се родиха бебета, книжки, карти, приятелства и партньорства. Опитахме се да си припомним началото и се сетихме за няколко любопитни неща, които бяхме позабравили:

Уважаеми родители и учители,

Вероятно съвсем скоро ще забележите, че част от нашите продукти ще се продават на по-висока цена – вместо 10,90 лв. – 11,90лв. Това ще се отнася за всички нови тиражи на големите ни активни карти. Причината за това повишаване е чисто финансова – производствените разходи се вдигнаха и за нас става невъзможно да поемем тази разлика. Дори с увеличението, активните ни карти са на една от най-ниските цени в цяла Европа, което обаче не е за сметка на качеството. От всяка продадена кутия ние като издателство ще получаваме от 0,50 до 0,60 лв., които планираме  да вложим в още по-полезни и забавни продукти. Надяваме се, че ще ни подкрепите в тази промяна!

Поздрави,

Екипът на Клевър Бук

Снимките показват практики, довели до позитивен резултат по отношение сплотяването на класа, разбирането и толерантността.

Аз съм родител на 2 момчета и съм била от другата страна – единият ми син беше тормозен от деца и в детската градина, и в училище. Ще се опитам да се поставя на вашето място и да предположа какво бих направила.

Много е писано и изговорено за агресията в училище и за агресивните деца.

Моят отговор е не толкова да даде точна дефиниция на това поведение, нито пък да начертае перфектния план за справяне с този проблем. Приемете го по-скоро като монолог, върху който да поразсъждавате и да изразите становище.

„Здравейте, синът ми е в I клас и много се тревожа. В класа има 2 момчета, които често започват караници, дори бой, и синът ми се увлича и участва. Лошото е, че ме е страх както за здравето му, така и да не стане агресивно дете. Не знам кой е виновен в случая – тези 2 момчета? Родителите им, защото допускат децата им да се държат така? Учителката, защото не успява да ги овладее? Какво може да се направи в такава ситуация?“

Преди доста години имах в класа си един ученик, който също като вашия син не искаше да учи. Вместо това по три пъти в седмицата разглобяваше и сглобяваше стария москвич на баща си.

Промяна на общите условия

Искам да ви разкажа удивителната история на едно момче. Момче, което на 10 години не можеше нито да пише, нито да смята. Четеше на срички с усилие. Нито един случай в моята практика не опровергава толкова ясно и точно идеята на класическото образование.