За учители

Защото без вас нямаше да ни има, ние искаме да ви подарим книга или карти. При всяка поръчка над 17 лв. подаряваме книга, а при поръчка над 27 лв. – активни карти. Вие сами може да изберете книжката или картите, които предпочитате да получите!

Промоцията е активна от 20.03.2017 г. до 27.03.2017 г. и е валидна само за поръчки, направени през електронния магазин на издателство „Клевър Бук“. Няма натрупване на подаръците от съответната промоция. Промоцията може да се съчетава с други специални оферти на сайта за дадения период.

От началото досега се случиха много неща - за това време се родиха бебета, книжки, карти, приятелства и партньорства. Опитахме се да си припомним началото и се сетихме за няколко любопитни факта, които бяхме позабравили:

Джонас Харисън е работил в училище повече от 16 години. През този период той забелязва определена тенденция в поведението на родителите към децата им: децата биват разглезвани до такава степен, че те трябва непрекъснато да бъдат забавлявани. Ето какво споделя той в пост във фейсбук:

Аз съм терапевт от 10 години и работя с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с посланието на……., че поведението на децата ни се влошава в определени аспекти. Аз чувам едни и същи тревоги от устата на всеки учител, който срещна.

Днешните деца стъпват в класната стая емоционално неспособни да учат и факторите, които допринасят за това в съвременния ни живот, са много. Аз твърдо вярвам, че въпреки най-добрите си намерения, ние, за съжаление, насочваме умовете на децата си в грешната посока. Ето защо:

На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.

Аз не мога да разбера откъде изобщо се е взела идеята, че детските градини и училищата трябва да започват в това съвършено нечовешко време. Кой е решил, че децата, които сме разбудили по тъмно, натикали в чорапогащници, извадили на студа и сме завлекли до училище,  ще възприемат отлично учебния материал, поднесен им от някакви възрастни, които едва-едва са стигнали до училището по тъмните улици?

Хипотезата, че така е най-удобно за работещите, за да могат да заведат децата и после да стигнат до работа, е невярна, защото училищата свършват по-рано, отколкото свършва работният ден на тези клети служители.

Представяте ли си колко различен би бил светът, ако цялото това нещастие започваше в 10 часа сутринта. Дори само заради това децата да не се налага да стават на тъмно и за цял живот да запомнят с неприязън фразата: „Катяяя, Кольооо, ставайте, ще закъснеем за училище!“, и стърженето на лопатите по асфалта. И лицата им няма да са толкова прозрачни. И сутрешните караници ще са по-малко. Извинете, но просто не мога да повярвам, че всичко това се е върнало в живота ми с идването на децата. И скоро няма да си тръгне.

И защо, защо нито едно училище не започва в 10 часа?

Смятам, че напливът в него би бил огромен!

Източник:

Пиша това писмо със свито сърце поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя никого или да прозвуча, сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна, съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. 

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.