Струва ми се, че точно това е времето на учителите. И на докторите, разбира се, да им даде Бог здраве и сили. Но в момента учителите са нужни повече от всякога. И точно сега можем да направим така, че да се прекратят разговорите за това, как децата не искат да ходят на училище, защото им е скучно.
Точно сега учителят може да направи така, че детето само да става сутрин и с удоволствие да очаква виртуалния урок, за да участва в него. Може да състави и да проведе умен, запомнящ се, интересен урок.
Колко пъти сме чували – в училище няма възможност да се пусне клип или музика, или нещо подобно. А сега има такава възможност. Да не говорим, че учителят може да говори за това, което смята за най-важно и интересно.
Аз използвам често тази метафора – учителят, това е режисьорът на урока. А в момента той е направо шеф на филмовото студио. И може да избере да „снима“ – в кавички и без кавички – какъвто пожелае филм.
В някои училища дистанционното обучение всъщност представлява пращане на домашни, връщане на снимки на попълнените тетрадки, проверка, досада и изтощение за всички… Ама какво ви става? Не бива така! Това е невъзможна схема. Как така – домашни работи?
Единственият начин да накарате дете да работи при тези условия е, ако се упражни насилие – ако детето се насили да го направи, ако родителите му го накарат, ако учителят го заплаши… Или ще го заплашват, или ще му досаждат, или ще го наказват.
И какъв е смисълът в това?
Трябва ли учителите да бъдат строги с децата в момента?
Сега ние можем да върнем или усилим интереса на децата към своя предмет. Можем да направим така, че нашите прекрасни деца и ние самите да осъзнаем какво харесваме в него. Какви ти тук строгост и изисквания?
По-добре е да се питаме и да си отговаряме: „Чудесно, имам инструменти да проведа този урок. Мога да направя така, че въпреки разстоянието между нас да се почувстваме заедно и заедно да разгледаме материала. Мога да им покажа връзката между това, което учат и заобикалящия ги свят“.
А какво да правят тези учители, които вече не издържат на тази ситуация?
Да престанат да приемат случващото се като нещо тежко и неприятно. Призовавам всички колеги да се върнат в своята младост, да си припомнят причината да искат да станат учители. Голяма част – защото искаха да променят света към по-добро. Ето го и шанса за това. Реално сега можем да направим нещата по-добри.
Просто трябва да спрем да се вайкаме за това, че директорът, министерството, инспектората ни мъчат. Аз съм сигурен, че те са точно толкова разтревожени, колкото и вие. Мобилизирайте се и подгответе урока си на темата, която ви интересува, проведете часа на вашите мечти.
Направете така, че децата да ахнат от него. И когато всичко това свърши, да дойдат и да ви благодарят за удивителните часове, прекарани заедно.
Ако и след това децата ни не искат да ходят на училище, виновни ще сме ние – учителите. Защото в момента децата се нуждаят от нашата помощ.
Дима Зицер
Източник: Блогът на Дима Зицер
Дима Зицер е директор на Института за неформално образование в Санкт Петербург. Той е завършил педагогически университет и Санкт-Петербургската театрална академия. Доктор е на педагогическите науки. Смята, че образованието е изкуство – пресечна точка на психологията, театъра и педагогиката.
Още по темата:
Каква е идеалната учебна програма за учениците - мнението на един директор
Осем мита за децата и интернет, които отдавна е време да оставим в XX век
Изолацията - време за приключения и възможности
Коментари