Детето ми се пристрасти към мобилните устройства - какво да правя

Една съвместна рубрика със сайта Детето днес

ВЪПРОС:

По време на извънредното положение децата ми постоянно бяха вкъщи на устройствата. Страхувам се, че допуснах да се пристрастят. Какво мога да направя?

ОТГОВОР:

Извънредното положение и събитията, свързани с пандемията от корона вирус, изцяло промениха начина на живот и ежедневието на семействата.

Много семейства са изолирани, децата се обучават дистанционно, социално изолирани са и липсват така необходимите им игри с приятели и разходки навън. В резултат на това децата прекарват всекидневно все повече и повече време у дома на устройствата, което притеснява родителите.

Пристрастяването към телефоните и таблетите става постепенно, но решаващо значение за това имат родителите и тяхното поведение. Ако родителите често използват телефоните си, децата им също приемат това за нещо нормално и дори необходимо.

Смартфоните влияят негативно върху психичното здраве и емоционалното благополучие на децата. Децата прекарващи много време в компютърни игри, гледане на видеоклипове, на неподходящи за възрастта им сайтове и текстови съобщения, постепенно, но сигурно започват да живеят във виртуалния свят.

Тези деца и тийнейджъри, пристрастени към дигиталните технологии, обикновено трудно контролират емоциите си, не споделят чувствата си, трудно общуват с останалите и не се справят с реалните житейски ситуации.

Основните проблеми в децата, проявяващи се вследствие на пристрастяването към мобилните устройства:

става раздразнено, прекалено емоционално и капризно;
агресивно, щом се сблъска с фрустрацията;
спада успеваемостта му (притъпяват се познавателните интереси);
става разсеяно, въображението му е слаборазвито (все по-сложно му е да измисля нещо свое);
загубва интерес към реалността в живота;
не са му интересни извънкласните занятия и други занимания от реалността;
не може да общува и става неинтересно за другите;
не може да преодолява трудностите (бързо се предава);
формира се силното „Аз виртуално“ и слабото „Аз реално“.

За да не се доразвият и задълбочат гореописаните проблеми и прояви при децата, отново основна роля имат родителите. На всеки родител се налага да прави определени ограничения в процеса на възпитание. Освен това всеки родител иска детето му да е щастливо и гледката то да страда, да е ядосано или сърдито на „целия свят“ е непоносима.

Но ако искаме най-доброто за децата си, е нужно да поставим разумни ограничения. Често навреме казаното НЕ е най-доброто, което можем да направим за тях. Осмислените ограничения създават безопасност за детето. Подходящи са следните ограничения и правила:

– Компютърната игра да се сведе до 30 минути на ден (за да не се развива зависимост). Важно е да обясните на детето по подходящ начин защо му поставяте ограничение.

– Времетраенето за гледане на любимия YouTube или анимационни филмчета да се ограничи до 30–40 минути на ден. (По този начин детето ще започне да търси други занимания, които да развиват познавателния опит и въображение.)

- Да се засилят семейното общуване и традиции, изразяващи се в:

Подвижни и състезателни игри между родителите и децата.
Съвместно общуването между родители и деца, разказване на приказки, смешни истории, съвместно създаване на приказки или истории.
Вечери без устройства – в началото определете една вечер от седмицата без никакви устройства, в която никой член на семейството няма да използва такива. След няколко седмици определете вече две такива вечери.
Разходки с колелото или домашния любимец.
Игра на двора или терасата с приятелче или съседче.
Играене на настолни игри.
Подкрепяне и включване на родителите в хобито на детето.
Разходки навън поне два часа на ден.

Важно е през целия процес родителите да бъдат добронамерени към децата си, да не показват с поведението си, че им е досадно, и да не ги упрекват. Освен това всички занимания и ограничения е необходимо да се поставят с нужното уважение към личността на детето, родителите да бъдат добър пример за него и да не налагат крайности в забраните и поведението им!

Росица Чернева е психолог, фамилен и семеен консултант, обучавала се в ИИСГП „Бернхард Ахтерберг“. Преминала множество специализации и практики в Швейцария, Австрия и САЩ. Дългогодишен опит в работата с деца със СОП и увреждания и техните семейства. Телефон за връзка: 0878619698

Още специалисти за работа с деца, можете да откриете на сайта Детето днес.