Откъс от книгата "Помогнете на детето си да развие своята самоувереност"
„Не разбирам какво се случва с нея! От известно време тя дори не желае да се опита да направи, каквото я помоля или каквото каже учителката; твърди, че вече си знае/може. Ако настоявам, тя кръстосва ръце, инати се. Ако продължа да настоявам, избухва в сълзи и изчезва.“
Страхът от провал е парализиращ
Човек може да се впусне в дадено начинание, да опитва, да се проваля, да започва отново и пак да не успява. В такива моменти в ума неусетно се промъкват обезкуражаването и страхът от повторен провал.
Може би момичето се е заело със задача, която не е била по силите му? Преживяла ли е някакъв неуспех, който не е успяла да преодолее? Може би критиките, съпътстващи този провал, са били прекалено силни, неуместни или пък тя ги е интерпретирала неправилно?
Така че, за да не рискува нов провал, тя предпочита да се въздържи от някои училищни задания, както и от някои домашни задължения. Вероятно в нея тече негативен и ограничаващ вътрешен диалог и трябва да ѝ помогнете отново да намери сили да се впуска в начинания и да успява.
Ние всички сме герои от ежедневието
Продължителната настоятелност или конфронтация с детето няма да са конструктивни и рискувате да усложните още повече ситуацията, да я задълбочите. Да кажете с обич: „Имам ти доверие, ти вече знаеш как да постъпиш и успя да се научиш да…“ е едновременно от голяма важност и недостатъчно.
На този етап на блокиране се налага детето само да си припомни решенията, които са му познати. Трябва да го накарате да изпита или да преживее отново някакъв постигнат успех, за да прекъсне порочния кръг, в който се върти. Убеждението „никога няма да успея“ постепенно ще се изтрие с напомняне за предишни скромни успехи, които да си припише с лекота, и по този начин да си каже „ето тогава се справих, успях“.
Един контрапример е достатъчен да се противопоставите на вътрешното генерализиране на провала. Чрез последователни стъпки можете да ѝ помогнете да установи кои са печелившите стратегии, които вече е използвала.
|
Всеки е героят – основното действащо лице – в живота си и води своето съществуване със силата на характера си, оръжията си, ценните си качества, възможностите си. Всеки може да се гордее с това по свой начин и на каквато и възраст да е. |
Ето едно упражнение, което можем да правим с детето, за да му помогнем да започне и поддържа позитивен вътрешен диалог:
Прочетете повече в книгата "Помогнете на детето си да развие своята самоувереност"
Още по темата:
Детето казва "За нищо не ме бива" - какво да направим
Детето и усещането за вътрешна сигурност
Методът Монтесори - научи ме да се справям сам
