Добрите намерения водят към ада – съжалявам, че давах на децата си тези съвети

Добрите намерения водят към ада – съжалявам, че давах на децата си тези съвети

 

Родителите са най-важните хора в живота на малкото дете. В крайна сметка, те му дават ориентирите и правилата, по които то ще изживее живота си.

Това стоварва голяма отговорност върху всеки родител и го кара да си задава въпроси: „Какъв възрастен искам да стане детето ми?“, „На какво трябва да го науча?“, „Какво мога да му дам?“. И изобщо моите съвети ще бъдат ли полезни? Защото ние не можем да предвидим какво ще се случи в бъдещето.Това, което преди години сме мислили за истина, вече отдавна е опровергано.

 

Най-големият ми син наскоро завърши училище и съвсем скоро ще започне живота на голям човек. Това ме накара да осъзная, че напразно съм му говорила излишни неща. Разбира се, правила съм го от най-добри намерения. Но сега се надявам, че той осъзнава, че не е точно така.

 

На никого не си длъжен за нищо

Сега мисля по друг начин. Главна отговорност на всеки е да допринася за положителната промяна на света около нас. Ние сме длъжни да даваме на всеки (включително на себе си) доброта, милосърдие, търпение, уважение и съчувствие. Всеки от нас води своите битки и ние трябва да сме наясно с това и да проявяваме търпение и доброта. Това не е толкова трудно.

 

Уважението не се дава, то се заслужава

Трябва ли да чакаме някой да спечели нашето уважение? И възможно ли е да заслужим уважение, ако не проявяваме такова? Ние отговаряме за своето поведение, независимо от това, как се държат другите.

 

Просто бъди себе си и останалите ще те оценят по достойнство.

Сега съм убедена, че само настойчивостта и положените усилия помагат за постигане на целите.

И бих посъветвала сина си нещо съвсем различно:

Излизай от зоната си на комфорт.

Показвай възможностите си.

Не плувай по течението.

Глупаво е да се надяваме, че някой ще ни забележи само защото сме добри и съвестни.

 

Упоритият труд води до резултати.

Често е така, но невинаги. Понякога се случва усилията и трудът да не бъдат възнаградени. Въпреки това човек трябва да се труди, защото, ако не го прави, провалът е гарантиран.

 

Ти си специален

Вместо това бих казала – не си нито по-добър, нито по-лош от другите. Всеки човек, когото познаваш, те превъзхожда в нещо. И се затруднява с нещо, което е лесно за теб. Използвай силните си страни, за да направиш света по-добър. Ти и близките ти хора живеете в него. Искай помощ и я приемай, когато се налага. Никога и при никакви обстоятелства не се дръж така, все едно обстоятелствата и задачите са под достойнството ти. Не се дръж така, сякаш си повече от другите.


Автор: Тина Плантамура По материалам: www.psychologies.ru

 

Още по темата:

Писмо към себе си отпреди 15 години

Внимавай да не го разглезиш!

За да научим детето си да лъже, трябва да го наказваме