Един от странните и неособено логични митове за мен звучи така:
„Ако обичаме безусловно детето си и го приемаме, от него ще израсте разглезен и неприспособен към живота хулиган“.
Този мит се основава на няколко интересни идеи:
Идея 1. „Човек трябва да знае, че животът е жесток.“
Да си го кажем направо – трудно ще ни е да скрием това от децата. Освен 10-те осъзнати минути, прекарани в разумен и полезен разговор, който родителят е провел с него, през останалите 23 часа и 50 минути детето се учи пасивно от всичко – от вдигнатите ни неодобрително вежди, от раздразнението ни, от подигравката, от възрастните ни, неособено разумни разговори, от ругатните и обидите, от вицовете, от злобата.
Освен от родителите си, то е обкръжено още от стотици, хиляди далеч не толкова любящи хора, като се започне от медицинската сестра в родилния дом и се стигне до съседката във входа.
Повярвайте ми, детето ще успее да разбере, че животът е и добър, и лош. Умишлено да „ваксинирате“ детето си с „нелюбов“, е точно толкова смислено, колкото да го карате да диша от ауспуха на колата, за да не би да се разглези от много чист въздух.
То ще си получи ваксините, независимо дали искаме, или не. Детето, израснало, обкръжено от любов и приемане, ще бъде много по-устойчиво, защото ще знае, че може да каже „тук е задушно“ или „аз не харесвам това“. Защото не е свикнало с лошото.
Идея 2. „Ако го научите, ще свикне и все така ще бъде.“
Този мит се базира на непознаването на развитието на човешката личност. Незнанието, че едни или други черти на характера се формират с времето, а не от свикване с нещо. Не трябва да очакваме от дете на 2 години с лекота да се разделя с нещата си, на 3 г. да изразява съчувствие, а на 4 г. да е напълно осъзнато.
Детето не само се променя непрекъснато, но и не развива всичките си възможности и способности наведнъж. Затова детето, което на 2–3 години се е тръшкало по земята и родителите му са проявили търпение, на 7 ще е кротко и спокойно, точно така, както детето, което се напишква на година, няма да го прави, когато е на 10.
Непознаването на особеностите на детското развитие поражда един куп страхове и детето насила се принуждава да се държи добре, когато е на 2 г., защото родителите се притесняват, че ще е егоист, когато стане на 25 г. И точно в тези случаи, в които се пречи на нормалното развитие на детето, то засяда в една постоянна война на правото да получи синята лъжица или мамината любов и воюва с упоритостта на 3-годишно, докато навърши 40…
Няма да придобие лоши навици, ако му дадем правото да бъде себе си, докато расте. То неизбежно ще порасне. И ще израсте мокрите панталонки, разсеяността, истериите и неподредеността.
Идея 3. „Ако обичаме децата твърде много, ще станат егоисти.“
Този мит е особено опасен, защото зад него стои още по-дълбокото убеждение, че човекът по принцип е същество с низки страсти и само строгите забрани го правят Човек.
А всъщност човекът е социално същество. Той има всякакви способности – да проявява както огромен егоизъм, така и велика саможертва и любов. Как развива тези способности, зависи от хората, които го обкръжават. Ако живее в опасна и агресивна среда, където има много унижения, насилия и безчувствие, той ще израсне защитен, озлобен и безчувствен. Ако е в подкрепяща, зачитаща и развиваща среда, той ще израсне като човек, способен на уважение, благородство и щедрост.
Но светът е удивително място – винаги ще се намери някой, който да каже: „А мен ме караха насила като малък да ходя на цигулка и сега мога чудесно да свиря!“.
Автор: Олга Нечаева, майка, предприемач и писател, която записва своите мисли на блога си: www.womanfrommars.com
Още по темата:
Капан за родители - между МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА
