Единайсет съвета за възпитанието на децата от психолог и майка на пет деца - част 2

Единайсет съвета за възпитанието на децата от психолог и майка на пет деца - част 2

Съвет 6. Правилата трябва да се отнасят не само за детето, но и за цялото семейство.

Ключовата дума е „ние“:

  • Ние винаги се извиняваме на детето, ако престъпим границите. Така го учим да анализира постъпките си, а ние грешим по-рядко.
  • В семейството говорим за чувствата си. Не само към детето си, но и един към друг. Дори не можете да си представите какво значение имат думите на обич, както и осъзнаването на това, че родителите му се обичат.

  • Заедно изберете стоп дума. Всеки член от семейството има правото да я използва, ако друг го дразни.

  • Никога не заспиваме скарани и имаме семеен ритуал преди заспиване – целувка по челото, прегръдка и т.н.

  • Каквото и да се случи в живота ни, ние сме заедно. Така ще се справим с всичко.

 

 

Съвет 7. Научете няколко психологически трика, които да ви помагат при тревога по болното дете.

От нашето състояние зависи много, дори оздравяването на детето ни. Ето го моя алгоритъм, когато децата са болни:

  • Осигурявам си от 3- до 5-минутна пауза и си казвам, че не е страшно, че всичко ще е наред.

  • Превключвам на режим „спокойно лице“.

  • Не пърхам около детето: „Миличко, хапни това!“ или „Ето ти бонбони и гледай филмчета колкото искаш!“. Така показваме, че да се боледува, е приятно.

  • Планираме какво ще правим, когато оздравеем – с какво ще се захванем, къде ще отидем.

  • Гледаме на болестта обективно. Не трябва да изпадаме в ужас от всяка настинка. Това е важно за детето. Ние сме възрастните и ние трябва да сме силни и да се справяме с проблемите.

 

Съвет 8. Не вгорчавайте живота на сина си или дъщеря си със своите страхове и тревоги.

За да не проектирате своите страхове и комплекси върху детето, е най-добре просто да се отървете от тях.

Когато семейството се готви за дете, мъжът и жената преминават през много лекари и изследвания, но аз смятам, че посещението на психолог е също толкова важно. За съжаление, никой не го прави.

  • В момента, в който започнете да изпадате в паника, вземете лист и химикал и запишете: „Моите психични проблеми влошават състоянието на детето ми“.
    Като в училище, когато поправяте грешките си – напишете го, ако трябва, 100 пъти. Когато най-сетне го осъзнаете, спрете.

 

Съвет 9. Доверието между възрастните и децата е най-важното.

Доверие не означава презадоволеност, слабост, глезене от страна на родителите. Това е взаимното разбиране, че ако някога детето ви се нуждае от помощ, то ще дойде при вас.

Какво убива доверието?

  • Агресията от страна на възрастните, необоснованите обвинения по адрес на децата, особено ако са в резултат от думите на друг възрастен.

  • Измама от страна на родителя, особено ако не спазвате обещанията си.

  • Липса на отговор на детските въпроси. Например: „Мамо, защо си тъжна?“ и отговор: „Не е важно“. Или „Не съм тъжна“. Можете да кажете: „Съкровище, просто съм уморена“. Така ще покажете, че човек трябва да споделя с близките си.

 

Какво да правите?

  • Внимавайте със забраните и това е много важно. Защо например не бива да се скача в локвите, ако е топло и скоро ще се прибираме? Скачайте заедно! Избягвайте: „Не може и толкова!“, както и: „Не може, защото аз казвам така!“.

  • Не забравяйте, че общуването е задължително, не се затваряйте пред децата си, говорете с тях, задавайте им въпроси. Обяснявайте всичко, което можете да обясните.

 

Съвет 10. Има няколко изречения, които е добре да казваме на децата си възможно най-често.

  • Обичам те. Най-често чуват тези думи децата до 3 години. А след 7 – почти никога не ги изговаряме. А те могат да се обогатят: „Обичам те дори когато съм ядосана и огорчена“.

  • „Аз ти казвам истината“; „Честна съм с теб“. Ние учим децата си да лъжат: „Няма да боли“, а вземането на кръв е болезнено преживяване. Детето приема това като правило: нормално е да се лъже.

  • „Щастлива съм/тъжна съм/боли ме…“ говорете за усещанията и чувствата си. Ако не го правите, ще научите детето си на същото и няма как да очаквате да споделя как се чувства.

  • „Опитай сам. А ако се наложи, ще помогна.“ Не бързайте, не бъдете припряни: „Аз ще го направя по-добре/по-бързо…“. Как да се научи на нещо?

 

 

Съвет 11. Обичайте детето си, а не идеалистичната си представа за него.

Любовта към децата – неписаните истини:

  • До 5-годишна възраст детето няма вътрешно усещане за време, пространство и разстояние. Затова вашите „по-бързо“, „още малко“, „съвсем скоро“ са само за ваша употреба. Детето не разбира какво искате от него и това предизвиква паника, истерия и протест.

  • Ако постоянно търсите най-ефективния начин да накажете детето си, започнете първо със себе си. В 99% от случаите неговото поведение е резултат от вашето.

  • Помнете – 80% от успеха на детето зависят от заобикалящата го среда. Децата разцъфтяват от вниманието, разбирането и обратното – вехнат от равнодушието.

  • На всяко дете е необходимо време за приспособяване. Предупреждавайте го за вашите намерения. Дори ако е на годинка, а вие искате да го изведете на разходка. То трябва да свиква с тази мисъл, дори в тази ранна възраст то може да има свои „планове“.

  • Обичайте детето си, а не идеалистичната си представа за него.

 

Прочетете ПЪРВА част на статията ТУК

Източник: Лариса Суркова

 

Още по темата:

 Единайсет съвета за възпитанието на децата от психолог и майка на пет деца - част 1

Прегръдката е най-добрият начин за справяне с проблемите

Агресия и истерия при детето - как се справихме