Единайсет съвета за възпитанието на децата от психолог и майка на пет деца - част 1

Единайсет съвета за възпитанието на децата от психолог и майка на пет деца - част 1

Съвет 1. Мама ТРЯБВА да си почива.

Безполезно е отново да ви говоря за грижата към себе си, за почивката… Защото ние, жените, сме тези, които винаги казваме: „Но това е невъзможно!“. Възможно е. Нека разгледаме вариантите:

  • Почивката е промяна на обичайната рутина и може да бъде съвсем кратка. Променяйте всеки ден по нещо малко. Единия ден се разхождаме с количката наляво, а другия ден – надясно.

  • Движение – каквото и да е: малко клекове, гимнастика с детето, лека йога.

  • Спирайте навреме. Хайде да пробваме сега. Вашата задача е да се отделите от телефона, да затворите очи и да си представите например праскова. Вие я режете, сокът тече и е много свеж. Това може да отнеме от три до пет секунди, но позволява мигновено презареждане.

 

Съвет 2. Почти винаги за капризите и истериите на децата са виновни родителите.

Истерията е мощен емоционален изблик, с който детето реагира на определени преживявания. Тя бързо минава, без да е нужно да се отделят прекалено внимание и усилия.

Още нещо важно: истерията, това е разтоварване. Когато детето е на 4–5 години, може да покрещи 5–10 минути, но по-продължителен плач може да доведе до по-големи проблеми.

 

 

Какво да правим?

  • Най-добрата борба е профилактиката. Ако денят е бил богат на емоции, изкъпете детето, сложете го да спи по-рано. Ако знаете, че обикновено изпада в истерия в мола, спрете да го водите там.

  • Истерията се задълбочава, когато има зрители. Нека край детето остане един, най-близкият му човек. В началото просто да е до него, мълчаливо. След 2–3 минути започнете да говорите тихо и твърдо, като се стараете да превключите вниманието на детето към друга тема

  • Превключването е трудно, но не е невъзможно. Може да се опитате да го подбудите към действие – да отидем, да видим и т.н.

  • Ако детето е по-голямо от 2 години и в позната обстановка, можете да го оставите и само за известно време, което съответства на годините му: 2 години – 2 минути.

  • Владейте се. Помнете: на детето му е трудно, расте, променя се, истерията е в резултат на неумението му да се справи с потока от емоции.

 

Почти винаги за детските истерии и капризи са виновни родителите. В началото позволяваме всичко на детето си, а после изведнъж решаваме да го възпитаваме.

Един от факторите, които допринасят за капризното поведение, е разликата между позициите на татко и мама. Това поражда вътрешна тревожност у детето и тази несигурност често води до истерии.

 

Съвет 3. До 5-годишна възраст децата не правят нещата нарочно.

„Той ми прави напук!“, „Не разбирам какво иска от мен!“, „Просто му харесва да ме дразни!“ – често чувам тези оплаквания от родители, особено на деца от 1 до 5 години. Какви могат да бъдат причините?

  • Имайте предвид, че детето е ваше отражение. Ако ви е тъжно, страшно, нямате пари, ядосвате се, карате се със съпруга си! Детето отразява вас, което означава, че… Точно така! Ще ви ядосва още повече!
    Моля ви, когато анализирате поведението на дете до 5 години, винаги започвайте от себе си и своите емоции. Детето просто вика „Мамо, разбирам те, подкрепям те!“. Само че в действителност ние не желаем такава подкрепа.

  • Детето се чувства зле физически. На децата им е трудно да описват състоянието си, дори на тези, които могат да говорят. Те просто мрънкат и както ви се струва, го правят, за да ви дразнят. Опитайте да прегърнете, да съжалите, да приласкаете.

  • Иска внимание. Когато „не ви е до него“ вчера, днес, утре – това се помни и сумира. В един момент търпението на детето свършва. Така е измислено от природата – докато е малко, то е центърът на Вселената си и не разбира, че вашите дела са по-важни и нужни от неговите.

  • Вие сте го научили да общува по този начин. Ако на детето се повишава глас, то ще прави същото. Ако винаги му се радвате, то ще ви се радва. Много е просто.

 

 

Ако съвсем не знаете как да постъпите и да се справите, седнете до него и помълчете… Това е моят любим метод. Не трябва да се обвинявате или да изпадате в истерия. Просто почакайте мълчаливо. Вие не сте виновни, а просто не разбирате и това е нормално – все пак сте различни хора.

 

Съвет 4. Викането е нормално.

Детето трябва да има възможността да наблюдава различни емоции. Викът като висша форма на раздразнение е нормален. Не е нормално обаче, когато раздразнението е хронично състояние.

И тук вече трябва да анализирате себе си и да си помогнете. Много важен момент: аз не поощрявам децата ми да викат! Говоря за нещо съвсем друго, но изключително важно:

  • Ако ви боли – плачете.
  • Ако ви е смешно – смейте се.
  • Ако сте раздразнени – викайте.

Но позволявайте това и на детето си. Без думите „Не боли толкова, стига си плакал!“, „Няма нищо смешно!“, „Не викай! Голяма работа, че съм ти изхвърлила рисунката!“.

Забраната да се проявяват емоции и за вас, и за детето води само до потискане на чувствата. Това може да предизвика психосоматични заболявания, апатични и депресивни състояния, а също и хипертрофирани прояви на чувства, които дълго са били скривани. В резултат на това детето само крещи – това е неговата форма на общуване.

 

Съвет 5. Детето, както и всеки човек, трябва да знае границите на позволеното.

Представете си, че ви захвърлят на непознат остров и ви кажат: „Прави каквото искаш“. Но не ви запознаят с местните закони. Така може и да ви изядат. А на детето му е още по-сложно. То е чист лист.

 

 

Важното при очертаването на границите:

  • Те трябва да съответстват на възрастта. Ако се опитате да четете дълга лекция на 2-годишно дете, то ще остане с впечатлението, че искате да му кажете нещо, но няма да разбере какво точно.

  • Трябва да бъдете последователни. Ако сте в парка, горещо е и на искането: „Мамооо, искам сладолед!“, сте отговорили с „не“, то не променяйте мнението си.
    Ако в отговор започнете да викате: „И два ще ти дам, само спри да мрънкаш!“, в съзнанието на детето ще щракне: „Трябва да запомня, че ако досаждам, получавам това, което искам“.

  • Детето не знае предварително кое е приемливо и кое – не. Не бива да го шляпвате зад врата, защото е казал за приятелката ви „Много е дебела!“. То не знае защо това не е редно, вие трябва да го научите.

Източник: Лариса Суркова 

Прочетете продължението на статията ТУК

 Още по темата:

Единайсет съвета за възпитанието на децата от психолог и майка на пет деца - част 2

Прекаляваме ли с грижите към децата ни?

10 начина, по които вредим на децата си