11 съвета за възпитанието на децата от психолог и майка на пет деца - част 1

Съвет 1. Мама ТРЯБВА да си почива.

Безполезно е отново да ви говоря за грижата към себе си, за почивката… Защото ние, жените, сме тези, които винаги казваме: „Но това е невъзможно!“. Възможно е. Нека разгледаме вариантите:

Почивката е промяна на обичайната рутина и може да бъде съвсем кратка. Променяйте всеки ден по нещо малко. Единия ден се разхождаме с количката наляво, а другия ден – надясно.
Движение – каквото и да е: малко клекове, гимнастика с детето, лека йога.
Спирайте навреме. Хайде да пробваме сега. Вашата задача е да се отделите от телефона, да затворите очи и да си представите например праскова. Вие я режете, сокът тече и е много свеж. Това може да отнеме от три до пет секунди, но позволява мигновено презареждане.

Съвет 2. Почти винаги за капризите и истериите на децата са виновни родителите.

Истерията е мощен емоционален изблик, с който детето реагира на определени преживявания. Тя бързо минава, без да е нужно да се отделят прекалено внимание и усилия.

Още нещо важно: истерията, това е разтоварване. Когато детето е на 4–5 години, може да покрещи 5–10 минути, но по-продължителен плач може да доведе до по-големи проблеми.

Какво да правим?

Най-добрата борба е профилактиката. Ако денят е бил богат на емоции, изкъпете детето, сложете го да спи по-рано. Ако знаете, че обикновено изпада в истерия в мола, спрете да го водите там.
Истерията се задълбочава, когато има зрители. Нека край детето остане един, най-близкият му човек. В началото просто да е до него, мълчаливо. След 2–3 минути започнете да говорите тихо и твърдо, като се стараете да превключите вниманието на детето към друга тема
Превключването е трудно, но не е невъзможно. Може да се опитате да го подбудите към действие – да отидем, да видим и т.н.
Ако детето е по-голямо от 2 години и в позната обстановка, можете да го оставите и само за известно време, което съответства на годините му: 2 години – 2 минути.
Владейте се. Помнете: на детето му е трудно, расте, променя се, истерията е в резултат на неумението му да се справи с потока от емоции.

Почти винаги за детските истерии и капризи са виновни родителите. В началото позволяваме всичко на детето си, а после изведнъж решаваме да го възпитаваме.

Един от факторите, които допринасят за капризното поведение, е разликата между позициите на татко и мама. Това поражда вътрешна тревожност у детето и тази несигурност често води до истерии.

Съвет 3. До 5-годишна възраст децата не правят нещата нарочно.

„Той ми прави напук!“, „Не разбирам какво иска от мен!“, „Просто му харесва да ме дразни!“ – често чувам тези оплаквания от родители, особено на деца от 1 до 5 години. Какви могат да бъдат причините?

Имайте предвид, че детето е ваше отражение. Ако ви е тъжно, страшно, нямате пари, ядосвате се, карате се със съпруга си! Детето отразява вас, което означава, че… Точно така! Ще ви ядосва още повече!
Моля ви, когато анализирате поведението на дете до 5 години, винаги започвайте от себе си и своите емоции. Детето просто вика „Мамо, разбирам те, подкрепям те!“. Само че в действителност ние не желаем такава подкрепа.
Детето се чувства зле физически. На децата им е трудно да описват състоянието си, дори на тези, които могат да говорят. Те просто мрънкат и както ви се струва, го правят, за да ви дразнят. Опитайте да прегърнете, да съжалите, да приласкаете.
Иска внимание. Когато „не ви е до него“ вчера, днес, утре – това се помни и сумира. В един момент търпението на детето свършва. Така е измислено от природата – докато е малко, то е центърът на Вселената си и не разбира, че вашите дела са по-важни и нужни от неговите.
Вие сте го научили да общува по този начин. Ако на детето се повишава глас, то ще прави същото. Ако винаги му се радвате, то ще ви се радва. Много е просто.

Ако съвсем не знаете как да постъпите и да се справите, седнете до него и помълчете… Това е моят любим метод. Не трябва да се обвинявате или да изпадате в истерия. Просто почакайте мълчаливо. Вие не сте виновни, а просто не разбирате и това е нормално – все пак сте различни хора.

Съвет 4. Викането е нормално.

Детето трябва да има възможността да наблюдава различни емоции. Викът като висша форма на раздразнение е нормален. Не е нормално обаче, когато раздразнението е хронично състояние.

И тук вече трябва да анализирате себе си и да си помогнете. Много важен момент: аз не поощрявам децата ми да викат! Говоря за нещо съвсем друго, но изключително важно:

Ако ви боли – плачете.
Ако ви е смешно – смейте се.
Ако сте раздразнени – викайте.

Но позволявайте това и на детето си. Без думите „Не боли толкова, стига си плакал!“, „Няма нищо смешно!“, „Не викай! Голяма работа, че съм ти изхвърлила рисунката!“.

Забраната да се проявяват емоции и за вас, и за детето води само до потискане на чувствата. Това може да предизвика психосоматични заболявания, апатични и депресивни състояния, а също и хипертрофирани прояви на чувства, които дълго са били скривани. В резултат на това детето само крещи – това е неговата форма на общуване.

Съвет 5. Детето, както и всеки човек, трябва да знае границите на позволеното.

Представете си, че ви захвърлят на непознат остров и ви кажат: „Прави каквото искаш“. Но не ви запознаят с местните закони. Така може и да ви изядат. А на детето му е още по-сложно. То е чист лист.

Важното при очертаването на границите:

Те трябва да съответстват на възрастта. Ако се опитате да четете дълга лекция на 2-годишно дете, то ще остане с впечатлението, че искате да му кажете нещо, но няма да разбере какво точно.
Трябва да бъдете последователни. Ако сте в парка, горещо е и на искането: „Мамооо, искам сладолед!“, сте отговорили с „не“, то не променяйте мнението си.
Ако в отговор започнете да викате: „И два ще ти дам, само спри да мрънкаш!“, в съзнанието на детето ще щракне: „Трябва да запомня, че ако досаждам, получавам това, което искам“.
Детето не знае предварително кое е приемливо и кое – не. Не бива да го шляпвате зад врата, защото е казал за приятелката ви „Много е дебела!“. То не знае защо това не е редно, вие трябва да го научите.

Източник: Лариса Суркова

Прочетете продължението на статията ТУК