Снимка: Forbes България
Пирина Воденичарова е създател на „Нито ден без книжки“ – най-голямата общност за детска литература и насърчаване на детското четене в България. Преди 5 години прави обрат в кариерата си и от графичен дизайнер се гмурва в света на детските книги. От началото на 2024 г. добавя към дейностите си и тази на издател, като създава своето малко издателство „Книгозавър“. Скоро след това организира „Фестивал на детското четене“ в София и се включва като гост-водещ в IV сезон на подкаста „Нов човек“ с Олга Василевска.
- Пири, какво мислиш за летните списъци с книги за четене? Необходими ли са? Какви трябва да бъдат?
Летните списъци за четене са чудесна отправна точка. За родителите. Иска ми се да ги наречем „препоръчани книги“, а не „задължителни“. Никой не харесва да му говорят за задължителни неща. И макар да знам, че е важно децата да се научат да следват правилата на обществото, не смятам за здравословно (нито за тях, нито за самото общество) да изискваме да го правят сляпо.
Възрастни препоръчват книги на деца и е важно да се постараем да го правим осъзнато. За начало можем да се опитаме да ги препоръчваме от личен опит и с причина – да разказваме на децата защо тази книга е важна, да разговаряме с тях, докато я четат.
И разбира се, да ги подготвим (и себе си – също), че не всяка ще им хареса. Да разнообразим списъците с литература, отговаряща на съвременната реалност и потенциалното близко бъдеще на децата, също е ключово, ако искаме да четат за удоволствие.
- А ти четеше ли твоя летен списък, когато беше дете?
Не. Почти нищо и почти никога. Благославям и до днес хората, които са измислили христоматията като концепция.
Родителите ми никога не са ме наказвали с четене или за нежелание да чета. Просто вкъщи винаги е имало книги, в книжарница винаги са ме пускали да разглеждам с часове, купували са ми каквито книги сама съм искала и аз не спрях да чета за лично удоволствие. Самото четене е онова, което ми е помогнало да мога да си напиша есетата по части от произведения, които никога не съм чела. Не искам да омаловажавам класиката – вярвам, че тя е класика с причина. Но ако с натиск за четене на тези книги убием у децата желанието за четене въобще, много сме се провалили.
- Има ли задължителни книги, които децата трябва да прочетат?
Може би ще прозвучи много крайно и леко несериозно, но според мен – не. Задължително е обаче да четат вълнуващи книги. Емоциите от четенето карат човек да иска да чете. Бих казала също, че е задължително родителите да се научат как да подбират стойностни книги, с които да изградят вкус у детето. Тогава могат да са спокойни, че детето ще посяга към добра литература, при това с желание.
- Как попълвате библиотеката с детски книги у дома? Как избирате?
Синът ми вече е на 6 години и много от книгите си избира сам. И все пак все още по-голямата част подбираме ние с баща му. Познаваме детето си и знаем какво ще му допадне като жанр, тема и динамика.
Много държим на доброто визуално изпълнение на книгите и все още предпочитаме да зареждаме детската библиотека с богато илюстровани издания. Ако книгите са преводни, задължително проверяваме дали преводът и редакцията са на ниво. Имаме си и любими български автори, с които знаем, че няма как да сгрешим.
- Разкажи ни нещо интересно около фейсбук групата или по-скоро фейсбук общността „Нито ден без книжки“.
Аз съм пораснала в Банско – град с 8000 жители по онова време. В „Нито ден без книжки“ сме почти 50 000 и ми е трудно да си представя толкова много хора на едно място. Въпреки това често си мисля – „ех, да можехме да си направим един град и просто да си живеем там така единомислещи хора“.
Истината е, че вече може да се създаде микрообщност в много градове в България. Скоро попитах дали в групата има хора от Банско и се изсипаха толкова много, въобще не очаквах. Сега планирам да си организираме среща там. И това може да се случи в много градове в България, включително в по-малки. Смятам, че това е следващата стъпка за общността – да има дейност на терен, реално общуване и междучовешки обмен.
- Има ли промяна в родителите по отношение на детските книги?
От година на година, при това видима. Все повече хора се вълнуват от детска литература и това се вижда по количеството и разнообразието детски книги, които се издават към днешна дата. По-важното обаче е, че все повече родители задълбават в темата за качествения подбор на детска литература. С тези темпове на развитие в бранша, именно подборът ще става все по-важен.
- Наскоро създаде издателство „Книгозавър“ и издаде първата му книга – „Тайният клуб на феите“. Как реши да станеш издател?
Често през последните месеци някой ми казва, че се радва, че сбъдвам мечтата си. Всъщност това не беше мечта, която съм чакала и планирала дълго време. Разкри се възможност пред мен с точно тази книга и установих, че имам готовност да пробвам.
Оказа се, че ми харесва, и усещането е, че е естествено продължение на всичко, което правя. Имам, разбира се, дъъъълъг списък с книги, за които през годините съм си казвала: „Ех, колко искам да я има на български за нашите деца!“. Издателството е моят шанс да обогатя библиотеката вкъщи и библиотеките на останалите книгозаври. И засега много ми харесва.
- Дай едно предположение за пазара на детски книги в България – какво ще се случи в следващите 5 години?
В следващите 5 години ще видим огромно раздуване на пазара. Ще бъдат издадени много качествени и много некачествени детски книги. Ще видим книги, създадени с помощта на AI – някои умело и етично, други – точно обратното. Ще видим още опити за персонализирани детски книги, които ще имат кратък живот. Ще виждаме все повече книги по смели теми като менструацията, детското здравно и сексуалното образование, може би дори книги за еднополовите семейства.
Ще има и разнообразие от книги по трудни теми – за раздялата на родителите, за смъртта, за неизлечимите болести, за изоставянето, за войната и емиграцията. Пазарът вече познава детските книги за емоционална интелигентност и финансова грамотност, но това също са две посоки, в които очаквам развитие и обогатяване. Ще видим и много, много, много добри детски книги, алтернативни енциклопедии, разнообразие на илюстративните стилове, разгръщане на българските автори и илюстратори. Ще бъде много вълнуващо и интересно. И както вече споменах, подборът на качествена детска литература ще става все по-важно звено.
- Пожелай на читателите нещо.
Пожелавам на всички да виждат магията от детските книги в реалността, защото я има и само чака да бъде забелязана. А ако сме изгубили умението да съзерцаваме, можем да опитаме да си го върнем, като наблюдаваме как живеят децата около нас.
Автор: Пирина Воденичарова
Още по темата:
Коментари