Изолацията, това е време за приключения, време на възможности.
Не бива да приемаме, че това е по-дълъг отпуск. Не, това е нова реалност, в която никой никога не е бил. Нова ситуация за цялото човечество. И ние трябва да отделяме внимание и да работим, за да не развалим отношенията си с близките си, за да се ориентираме в този нов свят.
Според мен основната грешка на всички възрастни е, че просто чакат да приключи този неочакван отпуск и да хукнат отново по „важните“ си задачи. А точно сега имаме възможността да бъдем с децата си, да се наслаждаваме на общуването си.
Макар че в този момент може да стане ясно и нещо друго – че ние на практика не умеем да общуваме конструктивно с тях, да ги подкрепяме, а знаем само как да изискваме и да правим забележки. Добре е да изхождаме от факта, че за децата тази ситуация също е сложна и объркваща – дистанционно обучение, липса на социални контакти и т.н.
Възможно е тази изолация да е последният път, когато ще сте заедно с децата си за толкова дълго време. Първият път беше, когато бяха бебета, а този можем да приемем като подарък. И да се постараем да направим така, че децата да си спомнят за тези седмици с удоволствие – как са общували с мама и тате, как са гледали филми, смели са се и са мързелували, как сте били заедно – цялото семейство.
Важно е да намерите това, което наистина ви увлича, да разберете това, което е интересно и на детето ви. Но то не означава да прочетете как някой пуска на сина си онлайн обиколка на Лувъра и вие да задължите детето си да гледа същото.
Много често родителите изхождат от интересното за тях. А трябва да опознаят по-добре детето си и да приемат неговите интереси. То е вашият най-любим човек и е напълно естествено да искате да споделите това, което доставя удоволствие на него.
Най-популярният въпрос в Гугъл в момента е „Как да накараме детето си да учи дистанционно?“. Само ще отбележа, че обикновено децата нямат никакво желание да учат именно когато родителите чакат отегчени този дълъг отпуск да свърши, а учителите приемат дистанционното образование като някакво временно досадно задължение.
Как родителите да вдъхновят децата си да учат? Как вдъхновявате тези, в които сте влюбени? Целувате ги, прегръщате ги, разсмивате ги. Стараете се да им е приятно и хубаво, комфортно и дори донякъде безгрижно. Това е работата на родителите.
Нека останалото вършат професионалистите. А работата на учителите е да мотивират децата да учат. Някои ще се справят по-добре, други по-зле, но тяхна е задачата да направят така, че детето самò да включва компютъра навреме и да разбира защо трябва да го прави. Не от страх или тревога, а реално да разбира ползата.
Как да обясня на тийнейджъра, че не трябва да се разхожда в компания, да се събира с приятели и че ситуацията е сериозна?
Всъщност с тийнейджърите е най-сложно, защото в един момент те просто могат да спрат да ни слушат. Още повече, ако доста пъти сме заплашвали: „Сложи си шапка, ще хванеш менингит!“, „Яж си попарата, няма да пораснеш“ например, а нищо подобно не се е случило. Естествено, младежът е престанал да ни вярва.
И сега, когато се опитаме да го предупредим за реалната опасност, той си мисли: „С тези хора не може да се говори сериозно. Те винаги преувеличават, рядко казват истината, а и непрекъснато ми говорят с някакви заучени клишета“. Махва с ръка, защото вече може да го направи: „И какво толкова ще ми направите, ако не уча по математика, не си доям супата и отида да се разходя?“.
Ако вече сме установили такъв модел на поведение, ще е трудно да го изменим, но разбира се, не и невъзможно. За да стане това, трябва да седнем и да поговорим с подрастващото си дете и да си признаем грешките до момента
„Приятелю, вярно е, че допусках грешки, вярвах и говорих някакви глупости. Но това е било, защото те обичам и се тревожа за теб. Сега наистина е важно да поговорим за…“.
Автор: Дима Зицер
Дима Зицер е директор на Института за неформално образование в Санкт Петербург. Той е завършил педагогически университет и Санкт-Петербургската театрална академия. Доктор е на педагогическите науки. Смята, че образованието е изкуство – пресечна точка на психологията, театъра и педагогиката.
Източник: Блогът на Дима Зицер
Още по темата:
Дали изолацията предоставя възможност на учителите?
Как да учиш и да се забавляваш у дома - за тийнейджъри
Семейни игри с деца от 2 до 5 години
Коментари