Ето че започнаха да пожълтяват листата на дърветата. Замирисва на печени чушки и се сещаме, че е време децата ни да тръгват на училище. Да, лека-полека си ги прибираме от бабите и мислим за подготовката за първия учебен ден. Дрехи, обувки, учебни принадлежности, спортни екипи и т.н. Раница? Ами да, разбира се, особено ако детето ще е първокласник.
Сега ще се опитам да направя кратък обзор на най-важните според родителите характеристики на бъдещата раница:
1. Трябва да е яка, модерна, „маниашка“ и с популярни анимационни герои. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Тук не съм срещал никакви различия – всички момичета и момчета харесват принтовете с любимите анимационни герои.
2. Ученическата раница да е оригинална и маркова. Не е задължително, но само ако е изпълнено условие (1).
3. Да е лека (до 1 килограм), с анатомичен гръб и светлоотразителни ивици. По тази точка се натъкваме на сериозна поляризация сред мненията на родителите. Едните искат най-доброто за детето си, като, разбира се, дишащите материи по гърба и светлоотразителните ленти са нещо, за което въобще не трябва да се пита. И другите, които опонират: „Хей, я да си говорим сериозно, първокласник раница не носи, носим я ние, родителите. Та тя тежи повече от детето. И къде ходи вечер сам, та да се пази от колите и колите да го пазят?“.
4. Да е здрава. И тук няма единно мнение. Кое да е здравото – външните материи или преградните стени, мрежичките или джобовете. Абе май си е по-хубаво всичко да е издръжливо. Като почнем от полиестера, стабилната основа, отделенията и особено циповете. Защото няма да е приятно, ако в средата на годината се наложи да купуваме нова раница. Уха-а-а, ами такива неща като водоотблъскващ полиестер, който трудно се цапа, гарантира ли, че раницата ще изкара няколко деца подред? Но да чуем и другата гледна точка, според която децата, така или иначе, не пазят здрави и чисти дрехите и вещите си. Ето защо скъпи раници не им трябват. Родители твърдят, че гледката как раниците се въргалят в училищния прах са нещо напълно обичайно. Ама нали щяхме да ги възпитаваме да пазят? Е, щяхме, ама…
5. Колелца? Не, не! Досега не съм срещал положително мнение за тях. Дъщеря ми изкара първи клас с такъв хибрид, но се оказа, че основно влачи раницата по училищното стълбище и с това само пречеше на другите деца около нея да вървят нормално. И е тежка, и се цапат ремъците по земята. В никакъв случай!
6. Аксесоарчета? Да, да! Глезотийки като допълнителна торбичка за физическото или минираничка (която се прикрепва над основната), несесерчета в същия десен, дори интегриран ключодържател или табелка за надписване на имената са силно желани. По-скоро от децата, отколкото от родителите.
Какво можем да заключим? Че изборът на раници е силно емоционален акт и трудно се аргументира с рационални доводи. Абе най-важното е раницата да се знае на кой е, че ако шестиците се загубят някъде, да намерят пътя до ученика :)
Автор: Калоян Илиев, баща на три деца. Предприемач и собственик на сайта за LEGO детски дрехи и раници UWEAR
Още по темата:
10 съвета при избора на ученическа раница
Идеи за подарък за първия учебен ден
7 въпроса, които да зададем на детето си след училище
