Как да (не) се поддам на коледната подаръчна свръхеуфория? - част 2

Групиране на подарък вещ и подарък преживяване

Например аз вече няколко пъти подарявам двете енциклопедии „Всичко за приятелството“ и „Всичко за чувствата“ с празен буркан, на който е залепен празен етикет. Или с голям картон, на който да си направи детето табло на чувствата (или понякога подарявам това: „Табло с емоциите“).

Предложението ми според темата на енциклопедията детето да нарисува или напише какво би искал/а да прави с приятелите си или какво може да му/ѝ помогне, когато е примерно тъжен. Като съберат тези идеи, децата:

осмислят възможността да направят нещо за друг или за себе си особено когато им е тежко;
събират реални идеи на едно място;
имат източник на идеи в моменти, когато може би нищо не им хрумва;

На по-малките деца може да подарите карти или книга за животните от фермата заедно с посещение до някоя ферма.

Може да подарите книга с история от опера или балет и посещение на живо на спектакъла.

Може да подарите книга за някой художник или скулптор и да си направите виртуална разходка из музеите, където творбите му/ѝ са изложени.

Може да подарите книга на съвременен автор и да организирате с детето посещение на този автор в училище или детската градина.

Доброволчество като подарък и семейно преживяване

От няколко месеца едната ми дъщеря обмисля да осиновим куче. Това е много голяма отговорност. Подготвихме следния план, чиито стъпки бяха част от подаръка за рождения ѝ ден:

да избере книга за кучетата, например: „Обичам кучетата“;
да поговори с ветеринарен доктор от близката ветеринарна клиника за това какви грижи изискват кучетата;
да посетим приют за кучета например „Бандата на 1500-те“, „Анимал Рескю София“, „Every Dog Matters (EU)“;
да се включим в благотворителна инициатива е помощ на кучета и с кучета: да дарим време, средства или продукти;
да разходи съседско куче в часовете, в които това обикновено се случва (за да усети какво е да ставаш рано и да излизаш във всякакво време навън);
да поговори с приятелче с куче;
да се запознае с кучешки треньор, в нашия случай с Петя от „Моето куче“.

Все още не сме се решили като семейство на тази стъпка, но мисля, че чрез тези преживявания всички имаме доста по-добра идея за отговорността да доведем още един член на семейството.

Това беше нашата кауза, породена от личния интерес на едното дете. Разбира се, може да изберете вашата кауза. За вдъхновение надникнете в сайта на „Тайм Хироус“.

Най-личният подарък

Поговорих с близките, че няма по-личен подарък от времето им ЗА и С децата. Стигнахме до консенсус със следните идеи:

саморъчно изплетен шал или ушита дреха (може да е за някоя кукла или плюшена играчка);
събрани семенца от красиви цветя, които да отгледаме у дома;
буркан с домашна гранола или друга домашна вкусотия;
кръстословица, измислена специално за тях;
абонамент за детско списание, което да пристига при баба и да го четат заедно;
посещение на забележителност заедно например пещера Леденика.

А как да се справим с близките?

Имахме уникална възможност това лято – преместихме се. Живяхме с над 30 кашона известно време. Поканихме най-близките да ни помагат с опаковането. И при възмущение, че имаме толкова много детски играчки и книги, „случайно“ споменавах: „О, виж, това ни е от теб!“.

Накрая съвсем откровено си поговорихме, че наистина не искаме да учим децата да се затрупват с вещи. Обсъдихме идеи какво може да замести вещите и стигнахме до някои от горните. Мисля, че нямаше обидени, при положение че буквално бяхме заринати с резултатите от подаръци.

Още едно изпитано решение: Играчките остават при близки роднини и децата играят с тях, когато са на гости. Не винаги се получава, но може да е голямо удобство за всички: хем имат някакви играчки на място, хем виждат какво се случва с тях, хем са потребители на … шума, например. :)

Друго нещо, което много помага, е след някой прекрасен ден, изпълнен с преживявания, а не вещи, да запиша кратко благодарствено видео от децата за близките. Например наскоро, докато се възстановяваха от болест дъщерите ми, излязохме на разходка в парка с баба им. Видяхме как една възрастна дама храни катеричка от ръка.

Едното дете видя таралеж. Имаше толкова много красиви птици, за които се спряхме и прочетохме на таблото. Децата възбудено разказваха за деня си и накрая си благодарихме, че сме си подарили такъв прекрасен ден. Оттогава често си спомняме за него и мислим за него като за един от най-хубавите подаръци.

И не на последно място – споделяме писмото до Дядо Коледа с всички близки, като ги насочваме какво да вземат и ги каним да мислят за преживявания.

А какви са вашите тайни? Как се справяте с магията на Коледа?

Част 1 прочетете ТУК.

Автор: Ели Мантовска

Последвайте Ели във Facebook – Сладки думи, Инстаграм – 5pod5, както и в нейния блог, за да прочетете ценните и интересни съвети, които тя дава.

Още по темата: