Как да подкрепим самоувереността на детето си?

Откъс от книгата "Помогнете на детето си да развие своята самоувереност":

Следвайте принципи за общуване, които са се доказали във времето.

Незабравяйте по-големите деца: към тях също трябва ярко и явно да изразяваме любовта си, емоциите си, своята привързаност, гордостта си. Те винаги ще имат нужда от това: станете коментатор за неговия фен клуб, поздравете я дори за най-малкия успех. Възползвайте се от всеки случай, за да им казвате какво харесвате и цените в тях – дори то да е нещо обикновено: как се усмихват, че затварят вратите след себе си, че мият зъбите си без напомняне, че споделят преживяното през деня. Това ще ги насърчи и мотивира.

Запазете за детето си (поне) по един споделен момент всеки ден

Няколко мига на споделяне, игра, диалог, напълно посветени на детето, само и единствено за него, ще задоволят неговата силна нужда от внимание.

Формулирайте с позитивни думи вашите очаквания и вашите коментари

Избягвайте негативните изрази при забележките. Отбележете това, което съществува, а не онова, което липсва. Подчертайте, което виждате, което бихте желали, което ще направите. Опишете в детайли на детето какво очаквате от него, вместо да му повтаряте това, което е пропуснало.

ИЗБЯГВАЙТЕ ДА КАЗВАТЕ…	ПРЕДПОЧЕТЕТЕ…
Не е зле.	Това, което си направил, е хубаво.
Не си се справил зле с тази задача.	Справил си се добре, защото…
Не е неприятно.	Приятно е.
Ще анализираме този проблем.	Ще потърсим решение.
Зле ли са нещата?	Добре ли върви?
Писна ми да не правиш…	Бих искал да направиш… (точно описание на очакваното)

В моменти на гняв разграничете детето от неговото поведение

Трудно е да се реагира в момент, когато е сътворена някоя „беля“. Запомнете само едно правило: правете разлика между детето и това, което е направило. „Не ми харесва поведението ти, но теб обичам все така безусловно.“ Избягвайте реплики от рода: „За нищо не ставаш“. Вместо това предпочетете: „Това, което си направил, е нетърпимо.“

В моментите, когато е нервно, помислете за връзката тяло–ум

Липсата на самоувереност може да се изразява и в нервност, гняв: затова е необходимо да упражняваме подходящи активности за релаксация от най-ранна възраст.

Не се поддавайте на госпожа „Лош късмет“ и на господин „Високи резултати“!

Оставете детето да се развива със свой собствен ритъм. Не обръщайте внимание на фалшивите доброжелатели: „Не те ли притеснява, че на 4 години още не може да си напише името?“ и припирането: „Трябва да го запишеш да тренира нещо още отсега!“. Все пак става дума за дете, а не за състезателен кон. Ако усеща присъствието ви, вашето внимание и съпричастност, ако му напомняте предишни успехи и го вдъхновявате, вие сте изпълнили мисията си. Детето ще свърши останалото.

Нека тази истина се запечата в съзнанието ви: детето ви е много повече от ученик!

Училището се е превърнало в храм на знанието, резултатите на ученика са мерило на качествата на детето, а родителите са загубили ролята си в предаването на знания и във въвеждането в основните ценности на обществения живот. Детето е много повече от просто един ученик – и може да е добър ученик с ниска самоувереност или пък лош ученик с висока такава. Вдъхновете се от Монтен: „Детето не е съд, който да напълним, то е огън, който да запалим“. Споделете с него историята на вашето семейство и философията му, преживяванията и успехите на членовете му. Емоционалната интелигентност, умението му да се държи добре с другите допълват IQ-то.

Откъс от книгата "Помогнете на детето си да развие своята самоувереност", която е част от нашето празнично предложение - КОЛЕДЕН КУП КНИГИ ЗА РОДИТЕЛИ! То съдържа 3 уникално полезни книги за всеки родител: