Не създавайте нереалистични очаквания у децата си

Не създавайте нереалистични очаквания у децата си

Въпросът за второто дете е много важен и дори тревожен за всеки родител. Преди да предприемем тази важна стъпка, всички ние се питаме и разсъждаваме над толкова много въпроси - дали сме готови, дали децата ще ревнуват, как да подготвим по-голямото братче или сестриче, ще имаме ли време за всичко и т.н.

Попитахме няколко майки за техния опит и препоръки.

Една от тях беше Вася, създател на Facebook страничката, пълна с рецепти и вдъхновения За Петя и Нийка - всеки ден вкусотийка.

Как се решихте на второ дете – планирано ли беше, или изненада?

Имаме две дъщери. Антония на 6 години и половина и Петя на 10 месеца. Когато се роди Антония, покрай цялата умора, недоспиване и стрес, които съпровождат появата на всяко бебе се бях отказала от мисълта за второ дете.

Не ми се минаваше през този малък ад отново. После, с времето, спомените за него избледняха и със съпруга ми започнахме да обсъждаме темата за второ дете. Някак и двамата бяхме на една вълна по едно и също време. Не сме планирали, просто го поискахме и двамата и то стана. Изненадата дойде от факта, че нещата се случиха много бързо.

Имаше ли страхове у теб и съпруга ти по повод разширяването на семейството?

„Само глупакът не се страхува“ е казал много по-мъдър от мен, а за мен остава само да се съглася с него. Притесненията ми бяха основно преди всеки преглед. Дали детето се развива както трябва, дали е добре здравословно… Неща нормални, които минават през главата на всяка бременна.

Никога не съм се замисляла за това дали ще се справя с две деца, как ще са отношенията между тях, моето към всяко едно от децата ми и прочие неща, които терзаят повечето хора. Като цяло съпругът ми е много уравновесен и спокоен човек. През цялото време той разсейваше всяко облаче на съмнение или страх, което се появяваше у мен.

Какво се промени в семейството с появата на второто дете?

По-скоро появата на първото дете променя нещата в едно семейство. Второто дете се появява и някак се напасва във вече създадената рутина. Разбира се, съобразяваме с нея часовете за излизане, избираме кратки дестинации за разходка, защото возенето в кола не ѝ е сред любимите дейности. Но като цяло, появата на второто ни дете не е предизвикало някакви кардинални промени в ежедневието на нашето семейство.


Как прие сестричето си по-голямото дете? Имаше ли ревност?

Както вече споменах, разликата между дъщерите ми е почти 6 години. Голямата беше достатъчно голяма, когато ѝ казах, че ще имаме бебе, за да започнем да говорим за това как се създават бебетата, да ѝ обясняв ам кое и кога се развива, колко е голямо бебето и прочие. В един момент тя просто очакваше появата на малкото човече с жив интерес, защото нямаше търпение да види това, за което сме говорили толкова време.

Когато се прибрахме у дома, голямата ми дъщеря се държеше така, сякаш винаги е имало бебе в нас. Започна от ден едно да ми помага с дребни неща – да донася пелени, кърпички, хавлийка, да помага при баня. Все малки и постижими за нея неща, с които да се чувства полезна и съпричастна.

Никога не е проявила ревност. Дори, ако я попитате, недоумява защо изобщо да ревнува от сестра си. Тя я приема като малко човече, за което да се грижи и на което да помага, а не като конкуренция за любов и материални блага.

Можеш ли да дадеш някакви практични съвети как да подготвим по-голямото дете за появата на бебето?

Не вярвам да съм открила топлата вода, но мога да ви споделя аз как процедирам в ежедневието си с двете момичета.

Ще започна от самото начало.

Никога не съм акцентирала върху това, че когато бебето се роди, Антония ЩЕ МИ ПОМАГА. Според мен е много погрешно. Защото детето си е дете и обича да му е безгрижно. А да очаква бъдещото бебе като своя бъдеща отговорност, не мисля, че е правилно. Бебето е отговорност на родителите, а по-голямото детенце следва да помага, ако наистина има желание, идва му отвътре, доставя му удоволствие и има интерес. В противен случай много бързо помощта около новороденото и самото новородено ще се превърнат в бреме и досада.

Не съм обяснявала как, като се роди бебето, ще си играят. Това според мен щеше да създаде нереалистични очаквания и последващо разочарование. Защото тя ще очаква другарче за игра, а ще получи малко, ревящо, безпомощно вързопче, което с месеци ще продължава да бъде неспособно да си играе с нея. Така голямото дете ще се почувства излъгано, най-малкото.

Бях чела, че когато се роди малкото дете, е хубаво да се подари нещо на голямото, все едно бебето му го подарява или нещо подобно. Моята идея беше по-различна. Когато прибрахме Петя у дома, подарихме на Антония нещо, което за нас беше много символично. Гривна със златен символ „безкрайност“.

С татко ѝ я гушнахме и ѝ казахме, че тя е нашето съкровище и каквото и да се случва, и както и да се променя светът, ние винаги безкрайно много ще я обичаме. Това беше един много емоционален момент. С гривничката не се разделя. Аз имам същата, сега и Петя вече има своя. Имаме си нещо наше си, което ни свързва освен всичко останало.

Не сравнявам децата. Никога. Никога не казвам например: „Сестра ти е по-послушна от теб“.

За мен има логично обяснение – първо: няма как да сравняваш по каквито и да било критерии бебе и голям човек. Не е адекватно.

Второ: това в никакъв случай не поражда желание детето да стане по-послушно и да се моделира според критериите на мама, напротив. Получават се озлобление и неприязън към онова другото, послушното. Оттам идва отчасти и ревността, според мен.

Купувам сходни неща на двете, разбира се, съобразени с потребностите и възрастта. Не ги деля на: Ти си имаш, пък сестра ти си няма, затова ще взема на нея. Тя е малка и не разбира, затова ще ти купя само на теб. И други такива изказвания. Или купувам по нещо и на двете, или нищо на никого. Точка.

Иска ми се да ви кажа, че използвам времето, в което бебето спи, за да прекарвам време с голямата ми дъщеря. Но истината е, че го използвам да приведа дома ми в приличен вид, да сготвя. Тя гравитира около мен, говорим си, играе си нещо нейно си, рисува.

Вечер преди сън обаче си имаме време само за нас, когато четем книга, обсъждаме деня и се гушкаме.

Когато имате две деца, неминуемо ще се сблъскате с много въпроси. Най-коварният е: „Кой обичаш повече?“. Разбира се, винаги ще кажете, че еднакво обичате и двете си деца. Тогава ще започне едно мрънкане… За да го избегнете, просто кажете:

„Татко ви обичам най-много!“.

Работи безотказно, оставяте ги без думи и никой не се осмелява да мрънка повече. Не, не ми благодарете!

Автор: Вася, майка на две прекрасни госпожици. Може да потърсите вкусните рецепти и забавните истории на Вася, Нийка и Петя на тяхната Facebook страничка - От Мама за Нийка - всеки ден вкуснотийка.

Още по темата:

Кога е идеалното време да поставим основата на връзката между децата ни?

Как да справим с ревността при по-голямото дете в семейството?

Здравословни рецепти и съвети от Мама за Нийка - за разпечатване