Кога е идеалното време да поставим основата на връзката между децата ни?

Въпросът за второто дете е много важен и дори тревожен за всеки родител. Преди да предприемем тази важна стъпка, всички ние се питаме и разсъждаваме над толкова много въпроси - дали сме готови, дали децата ще ревнуват, как да подготвим по-голямото братче или сестриче, ще имаме ли време за всичко и т.н.

Попитахме няколко майки за техния опит и препоръки.

Маргарита Калейнска е отново на гости в нашия блог. Повечето родители я познават като Маги от 1minmama. Преподавател е по „Теория на възпитанието“ във ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“, международен обучител по меки умения, ръководител на организацията, организираща ежегодишната Лидерска академия за момичета „ГЛОУ“ и майка на 4-годишна госпожица, а вече и на бебчо Велян.

Как се решихте на второ дете – планирано ли беше, или изненада?

Винаги сме искали да имаме две деца. Аз самата също имам сестра, за която съм много благодарна. Така бебето беше планирано в мечтите ни. Желаехме да имаме деца с разлика 3 – 4 години. Този път обаче гледах да не се стресирам над идеята за бременност, защото, преди да се роди дъщеря ми, много пъти изпитах разочарованието да не видиш двете черти, за които мечтаеш.

Имаше ли страхове у теб и съпруга ти по повод разширяването на семейството?

Притеснения винаги има, когато човек прави такава голяма крачка. Основният ми страх бе как ще смогвам да давам на двете деца това, от което имат нужда като внимание и грижа. И досега това ме притеснява – дали реално успявам да отделя цялото нужно време на всяко от децата, за да се чувства обичано и обгрижено. Но се старая и мисля, че това е важното.

Какво се промени в семейството с появата на второто дете?

Реално всичко се промени с неговата поява. Променихме целия си ежедневен ритъм, за да бъде той подходящ за всички в семейството, включително и за бебето. Станахме много по-гъвкави по отношение на пространството, защото на същата площ вече трябва да се вместим четирима. И определено вкъщи стана много по-шумно.

Как прие сестричето си по-голямото дете? Имаше ли ревност?

Дъщеря ми беше изключително ентусиазирана и очакаваше с нетърпение раждането на брат си. С голяма любов му говореше още от корема и го милваше, а когато се роди, само искаше да го гушка и носи. Малко ѝ изглеждаше като интересна кукла за игра. Този ентусиазъм и желание за помощ на моменти беше дори малко в повече, но се стараех да не го туширам. В началото имаше няколко дни напасване, в които може да се каже, че имаше такава ревност, защото светът беше различен за всички ни.

Можеш ли да дадеш някакви практични съвети как да подготвим по-голямото дете за появата на бебето?

Реално съветите зависят много от разликата на двете деца. За мен 3 – 4 години е идеална разлика, защото така голямото дете вече е осъзнато и разбира задълбочено какво се случва около него. Освен това то обикновено до тази възраст не просто може, а дори желае да се обслужва само и да има форма на самостоятелност.

При такава или по-голяма разлика мога да посъветвам родителите основно да заложат на изграждане на здрава връзка между двете деца. Според мен най-лесно е, ако изграждането на връзката с бебето започне още преди то да се е появило на бял свят. Ако бебето е планувано, би било хубаво, ако се обсъди с детето още преди започването на опитите. Така то ще се чувства част от семейното решение да се покани нов член в семейството.

На пазара има много чудесни книжки, които обясняват за бебета и какво им и специалното. Препоръчвам от рано да се вземат такива и да се препрочитат регулярно по време на бременността, за да знае голямото дете какво да очаква. Аз лично ползвах и апликейшън на телефона, в който имаше картинки как расте бебето, за да може дъщеря ми да разбира по-добре, че в корема има малко човече.

Добре е, ако бебето ще ползва от нещата на голямото дете (кошарата напр.), то вече да не ги използва преди бременността, за да не се чувства, като че все едно го лишаваме от нещо негово насила, за да го дадем на друг. За целта може да ги сменим, като го заведем само да си избере новите. Освен това, когато ще предлагаме и от играчките на детето на бебето, е хубаво да се възползваме отрано да ги отделим заедно с детето. Вкъщи практикуваме следното: за да влезе нова играчка за игра, една стара е необходимо да се махне. Тази, която се маха, заедно решаваме какво да направим – да приберем за бебо, да продадем или да подарим/дарим.

В периода на самата бременност пък е идеалното време да поставим основата на връзката между децата. Можем да стимулираме детето да общува с бебето през корема. С дъщеря ми дори си представяхме как водят диалог с бебето. Когато тя му говореше или пееше и бебето риташе, аз ѝ „превеждах“ какво ѝ казва братчето с тези движения, като си преправях гласа.

Автор: Маргарита Калейнска, майка на 4-годишна сладурана и на бебчо Велян. Тя развива блога си, както и Instagram и Facebook страниците си по много иновативен начин - чрез предложения за най-различни изобретателни игри за по-малките деца. Освен практичните идеи, с които ни зарежда постоянно, тя отговаря и на най-различни въпроси, които ни интересуват като родители.