Какво да НЕ правим, когато детето се страхува

Какво да НЕ правим, когато детето се страхува

Откъс от една от ТРИТЕ уникално полезни книги за родители в нашето празнично предложение - Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща! 

 

1. Не плашете детето с измислени неща (Баба Яга, Торбалан, Злата вещица, призраци и др.) или с реални неща (Лошият чичко полицай, някоя съседка и др).

 

2. Не отричайте детските страхове! Щом детето казва, че се страхува – значи е така. Това са неговите емоции и не трябва Вие да го насочвате какво да изпитва, и какво не.

 

3. Не наказвайте детето за неговия страх. Страхът не е каприз, нито прищявка. Безполезно е да го съветвате да се вземе в ръце или да престане да се страхува, защото се страхуват само момичетата или бебетата например.

 

4. Не оставяйте детето само да се справя със страховете си, в случай че обстановката му е непозната или може да се появи внезапно травмиращ фактор например куче.

 

5. Не сравнявайте детето си с другите деца! Всяко дете е различно и въпреки че страховете може да си приличат, причините за тях могат да бъдат коренно различни. Всяко дете се нуждае от различно време, за да преодолее това, което го плаши. Разбира се, разполага и с различни ресурси, които да използва.

 

6. Не показвайте съчувствието си прекалено силно – ако детето ви трепери от страх, не изпадайте в паника. Прекомерното съчувствие учи детето ви, че има от какво да се страхува, а не да му покаже как да се справи. Бъдете на разположение на малчугана, но не решавайте проблемите му. Бъдете спокойни и предайте спокойствието си на детето.

 

7. Не се смейте на детето, защото то ще започне да се притеснява и да скрива страховете си от вас!

 

8. Не дразнете детето, като непрекъснато му напомняте и говорите за страховете му. Избягвайте да коментирате темата и пред негови връстници или възрастни извън семейството, ако това, разбира се, застрашава емоционалното му състояние.

 

9. Не отхвърляйте детските страхове като незначителни и несъществуващи. Отхвърлянето им не води до абсолютно нищо положително. Безразличието и пренебрегването им може да доведат до интернализирането им, а не до преодоляването им. Това също така би разочаровало децата, защото ще приемат, че възрастните не ги приемат сериозно. Вместо това говорете с детето за страховете му и го насърчете да се справи с тях със своите собствени темпове и според възможностите си. Също така е важно да похвалите усилията му.

 

10. Потърсете специалист – детски психолог или психотерапевт, в случай че не можете да бъдете полезни на детето си за справянето със страховете му. Той ще насочи енергията на детето в правилна посока във възможно най-кратки срокове.

 

Автор: Теодора Пампулова, психолог

Откъс от една от ТРИТЕ уникално полезни книги за родители в нашето празнично предложение - КОЛЕДЕН КУП КНИГИ ЗА РОДИТЕЛИ! 

 

Още по темата:

Как да подкрепим самоувереността на детето си?

Кутия на страховете, кутия на радостите