Аз и другите: Надпреварата за Златния жълъд & Шумна зимна дрямка
Ако следите дигиталното ми дело, то няма как да не сте попадали на мила снимка на сина ми, готов за сън, а около него – любимите детски книги. Откакто поредицата “Аз и другите” стъпи на българския пазар с първите си две книги (Ах, колко много моркови и Най-хубавият рожден ден), благодарение на издателство Клевърбук, те се превърнаха в любимци у дома.
Аз харесвам илюстрациите и разнообразните характеристики на героите.
Матей е влюбен в забавните истории, динамичността между страниците и особено много му харесва, че имаме повече от една книга с любимите му персонажи.
Всяка книга от поредицата представя пред децата по една история, свързана с комуникацията с околните и ги учи на емпатия, споделяне, разбиране и смелост, важността на приятелството и способността да се забавляваш.
Защо е толкова важно такива книги да присъстват в библиотеките на децата ни?
Отговорът може да бъде много прост, но всъщност съдържа в себе си поле за много родителски размисли. Важно е децата да преживяват през книгите ситуации, в които самите те могат да се озоват; ситуации, съвсем присъщи за живия живот. Така им даваме възможност да отработят своите емоции, да бъдат реактивни в безопасна среда – вкъщи, в прегръдката на своите родители.
Новите две книги в поредицата са Надпреварата за Златния жълъд и Шумна зимна дрямка, и идват тъкмо навреме – когато есента и зимата се поздравяват, а падащите листа отстъпват място на първите снежинки.
"Сестричката на Катеричко – Катеричка ОБИЧАШЕ да е най-бързата. Тя можеше да прелита през дърветата по-бързо от всеки друг и колекцията ѝ от трофеи го доказваше."
Катеричка е толковатолковатолкова бърза, че последните осем години печели състезанието за Златния жълъд. Тази година тя е все така уверена в себе си. Какво се случва обаче, когато разбира, че в тазгодишната надпревара могат да се включат само отбори?
Първоначално Катеричка пробва да играе както досега, но съвсем скоро разбира, че в екипната работа има огромна сила и…още по-огромен смисъл. Накрая всички разбираме, че приятелството е много по-важно от наградата.
Костенурко не обича зимата, затова предпочита да заспи своя дълъг сън и никой да не го безспокои чак до пролетта. Тази година обаче сякаш цялата гора е противник на неговото спокойствие и той не успява, и не успява да открие място за спокойната си дрямка. Ядосва се и не се отказва, дори поляга на една скрита в храсталака шейна, която потегля по пистата и му показва, че зимата всъщност може да бъде забавна.
Докато Костенурко се пързаляше, не успя да скрие усмивката си. “Може би зимата не е чак толкова лоша?” – помисли си той.
Поредицата е подходяща за деца над 3 години – текстовете са достатъчно стегнати и вълнуващи, а илюстрациите съдържат онези детайли, които правят впечатление на малчуганите в тази възраст.
Източник: Empirina
Ревю на останалите книжки от поредицата прочетете ТУК
Коментари