Какво промениха децата в живота ми…

Какво промениха децата в живота ми…

...Никога в живота си няма да имате по-голяма възможност да изчистите света си от незначителните неща.

Ако сте си мислили, че щастието е да имате красиви обувки или стилна рокля, то сега ще разберете за какви глупости сте пропилявали ценните минути и часове от времето ви на тази земя, доколко наистина малки са били малките ви радости.

Те ще останат, даже ако пожелаете можете да се опитате да ги споделите с детето си, но в съществуването си ще откриете съвсем различна дълбочина. Ще ви стане жалко, че сте похабили половината си живот да се занимавате с глупости като перфектното обзавеждане на дома ви и ще се опитате да не похабите втората половина по същия начин.

Ще придобиете умението да извивате и огъвате времето така, че да живеете три живота вместо един. Радостите, които ще ви останат, ще ви носят много по-голямо удоволствие, защото ще имате по-малко време за тях и вие ще го използвате максимално пълноценно.

Каквото и да обичате – книги, кино, гости, готвене – бързо ще се научавате да избирате най-хубавите и ценните. Ще се научите да напълвате малкото свободни минути с истински и важни неща.

Ще станете по-смели. Ще сте принудени да преодолеете страховете, които сте имали до момента. Бояли сте се от институциите – ще станете най-пробивната майка на света. Притеснявали сте се да общувате с непознати – няма да забележите как ще завързвате случаен разговор.

Ще се научите да отстоявате правата си, както и да търсите компромисно решение. Ще получите безплатен курс по психология, водене на преговори, внимание и сдържаност. Ще откриете в себе си много способности, за които никога не сте подозирали, и внезапно ще разберете – вие сте зряла, силна, смела, непоколебима, нежна, грижовна, открита, любяща – и каква ли още не, макар никога да не сте подозирали за това, преди да се появят децата.

Ще научите много и много ще пораснете. Съществуването на детето непрекъснато ще ви изкарва от зоната ви на комфорт – а именно извън нея е истинският живот.

Най-накрая ще разберете какво обичате и какво искате. Ще престанете да се примирявате с неща, защото са ви изгодни, или да отбягвате други от страх. Ще ви се наложи да установите нови граници на вашата личност и да ги отстоявате, ще се научите да слушате и виждате някой друг, освен себе си.

Ще станете по-разбираща, по-мъдра, по-силна. Ще се научите да говорите така, че да ви чуват, ще започнете да казвате „не“ и да приемате „не“, ще се научите да молите и да отстъпвате.

Детето никога няма да отговаря на вашите очаквания. Това ще ви накара да разберете колко е глупаво да градите очаквания. Детето няма да се съобразява с вашите планове.

Ще разберете колко е безсмислено да правите планове. Ще се научите на великото умение да приемате живота с неговите моментни радости и болки, ще започнете да обичате живота остро и ежесекундно и няма да живеете в лъскаво списание като преди.

Ще се научите да виждате отвъд шаблоните и стереотипите. Ще виждате хората, а не техните дрехи, успехи и статус в обществото. Вашият кръг на общуване ще се измени, вашите отношения с мъжете ще се променят.

Вие ще спрете да губите време за безсмислено общуване с празни хора, с вас ще останат тези, които наистина са ви близки, и ще си отидат тези, с които просто сте си пропилявали живота.

Ще престанете да се убивате от работа. Пак ще я обичате, ако това е любимата ви работа, но ще се научите да отделяте зърното от плявата и ще спрете да се тормозите за глупости. Или казано на бизнес език – ще се сдобиете с правилния баланс работа–семейство.

Ще узнаете много нови неща. Ще разбирате от момичешки татуировки и футболни уроци. Някои неща ще ви харесат, а други не, но при всички положения животът ви ще придобие нови дълбочина и цвят.

Ще се научите да давате не защото на вас ви дават, а защото да даваш, е страхотно. Ще престанете да бъдете зависими от модерните пазарни отношения, а ще започнете да общувате истински. Както с децата, така и с останалите.


Ще спрете все нещо да доказвате на родителите си. Най-накрая ще пораснете и ще ги приемете такива, каквито са, в цялото им несъвършенство, с любов и разбиране. Техните закачки ще престанат да ви задяват, техните глупости ще ви умиляват.

Вече няма да сте вечно обиденият тийнейджър и в момента, в който ги разберете и приемете, ще разберете и приемете себе си и своето дете със същата любов и тихо разбиране.

И най-важното – ще се научите да обичате. Ще разберете, че любовта – това не е да гориш в пламъците на хормоналната еуфория на очакването, не е да се умиляваш до сълзи от пухкавите ръчички, не е самодоволната любов, че са го приели в Харвард (макар че и тези емоции ще се появяват), а нещо съвсем, съвсем друго.

Че любовта, това е вътрешната светлина и сила да подкрепяш друго същество в реализацията на неговите желания. Това е тази близост, която цял живот сте търсили в родителите и партньорите си, безусловното доверие към друго същество за остатъка от живота ви.

И ще имате избор.

Да отхвърлите тази близост, като се прикривате зад планове, навици и стереотипи, като построявате между вас стени от очаквания и разочарования, за да докажете още веднъж на себе си, че на земята няма нито любов, нито близост, нито щастие и няма за кога и защо да обичате и да си останете цинични, нещастни и прави.

Или да приемете тази близост, да я пазите от своите глупости, ценности, очаквания и планове, да я посрещнете открито, да се променяте, учите, растете.

И никога повече да не сте прави, а просто да обичате.

Със специалното разрешение на автора Олга Нечаева, майка, предприемач и писател, която записва своите мисли на блога си: http://www.womanfrommars.com/

 


Още по темата:

Само ако знаех...

Понякога плача за теб, мъничка моя

Страхът да имаш второ дете